Страстна среща

Срещата между двете жени на сцената е действително среща на страсти. И тъй като, както е казано в пиесата, природата винаги се грижи да има подходящ фон, погрижил се е и Дейвид Хеър. Срещата е на брега на океана. На остров Уайт. Тъкмо спокойно място, където контрастно да избухнат с години потискани страсти. Мадлин (Цветана Манева) е от поколението на 60-те и е към 60-те. Учен човек, умен, гневен, ироничен, злъчен, самотен. Франсис (Мария Каварджикова) е от поколението на 70-те, около 50-годишна. Писателка, хубава, емоционална, силна, наивна. Онази, заради която ги напуска "мъжът на живота им" (съпругът, любовникът), за да започне отново живота си в екологична къща на устието на реката, някъде в Америка, е неясно колко над 20, от поколението на 80-те, може би. Тя не се появява на сцената. Двете, които се появяват, са както става ясно в хода на действието, макар и по съвсем различен начин, силно емоционални жени.
Пиесата на Дейвид Хеър с нищо не изненадва. Тя е иронична, движеща се на границата между игровото рефлектиране на миналото в настоящето (самият той е от поколението на 60-те) и сериозното вглеждане в индивидуалното преживяване, в онези мигове, които бележат последвалите години. Тематизирайки срещата на две жени, житейските равносметки, в крайна сметка онова вечно "как човек сътворява себе си", как става "жива душа", Хеър всякак избягва силния драматизъм, знаейки, че подобна среща ще изглежда толкова по-сериозно и всяка от жените толкова по-интересна, колкото е разиграна по-забавно, иронично, с чувство за хумор. Вероятно и затова той среща съпругата и любовницата. Самата ситуация неизменно съдържа комичен елемент. Впрочем и заглавието не по-малко (само)иронично цитира прочутото библейско изречение.
Но това е повече бледо намекнат "втори план" в представлението, което всъщност е съсредоточено върху драматичното преживяване и житейската равносметка. На сцената спомените, разказите, отделните пресичащи се преживявания, разказани от гледната точка на всяка една, са повод да избухнат огорчения и самоанализи в страстни изблици. Цветана Манева умело изгражда плътния, цялостен образ на Мадлин като силен и овладян характер, за да открехва "пукнатините" в него на романтизъм, уязвимост, необходимост от силни чувства и способност за състрадание. Има достоен партньор в лицето на Мария Каварджикова (Франсис), която търси в своя "регистър" неизползвани възможности в съчетаването на тиха лиричност, силна емоция и дори фин комизъм, заедно с яркия израз на женственост и силен характер, който познаваме от най-успешните й роли. Изобщо двете актриси се надиграват в наслагването, постепенното, една подир друга, открехване на врати на доверието, заедно със захлопването им в мига, когато се почувстват уязвени. В това "танго" на сближаването, което танцуват, и двете отприщват силни страсти, за да покажат болезненото преживяване на "изгубеното време".
Маргарита Младенова, която в едни от най-добрите си представления винаги е показвала жените като "силния пол", дори от тази пиеса на Хеър е изтеглила най-силните страни на образите и е наситила ситуацията със страст и драматизъм. Дори с прекалено тежък драматизъм. Все пак Хеър очевидно не е Расин.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

...И човекът стана жива душа от Дейвид Хеър. Режисьор Маргарита Младенова. Сценография Любомир Младенов. Участват Цветана Манева и Мария Каварджикова. Театър 199. Премиера 27 февруари 2004.