Здравей, България: телевизия/свръх, телевизия/под

Сутрешните блокове са може би най-конкурентната част от тв програмите: протичат в едно и също време, така че изборът на зрителя става не заради предпочитанието към едно или друго предаване - те, общо взето, имат приблизително еднаква формула (телевизията получава шанса и да не бъде скучно удоволствие, ако по цял ден зипваш от харесване на харесване), а към един или друг водещ/водещи. Блокът "Здравей, България" на "Нова телевизия" беше безспорен лидер в ефира, докато Милен Цветков играеше негово лице, но след свалянето му от екран "Пимен Зографски" 1 пропиля сума ти време да търси варианти, само и само да не се върне той на екран*. Ала конкуренцията не спеше - "Тази сутрин" на bTV дръпна рязко напред с привличането на Николай Бареков и "Блиц", "Денят започва" на БНТ също се закрепи с Ивет Добромирова и Добрина Чешмеджиева, ВВТ преди всичко друго тръгна с блок в зори - "Телеутро". "Нова" изостана фатално, затова нямаше особен избор, трябваше да се опре на популярни и водещи журналисти, които да я измъкнат от опашката. Намери ги в лицето на Ива Петрони и Валери Найденов, поели риска да бъдат непрекъснато сравнявани със своя предшественик. "Здравей, България" обаче под тяхна егида няма намерение да прилича на своя непосредствен първообраз, той следва друг пример - блокът "Точно в 7" на БНТ, който опитваше да има и друг фокус, освен натрапливо известните жълти софийски павета.
В това е спецификата на новия "Здравей, България". Първият му половин час е призован да запълни празнината, оставена от всички негови колеги. В ефир се върна спортът - нещо, което досега беше запазена марка само на БНТ, излъчват се редовни кореспонденции от Пловдив и Варна, а човек от улицата обяснява къде в София има задръствания и кой маршрут трябва да изберат сутрешните шофьори, за да се придвижат най-бързо и удобно. Така да се каже, пряката телефонна линия, която по това време осъществяваше Милен Цветков със зрители от цялата страна, е заместена с информация от (почти) цялата страна - нещо, което дори и "Денят започва" на Канал 1 не извършва в достатъчно редовна степен. От тоя ъгъл предаването по изгрев на "Нова" е същинското информационно предаване: нито се опитва да се превърне в преобладаващо политически блок, както "Тази сутрин"; нито в някакъв смисъл да е предимно със социална насоченост - тенденция, към която, струва ми се, се стремят по БНТ; нито пък е лустросан и фриволен като "Телеутро"-то на ВВТ. Една телевизионна продукция, която знае за какво точно е на екрана - да информира, да бъде справочник; не случайно точно "Здравей, България" възстанови в най-чист вид културния гид за съответния ден, зарязан от блока на националната телевизия (а от този на първата частна май въобще неподхващан). Медийните опит/усет си казват думата - всичко, което другите не правят или са престанали да правят, "Здравей, България" в новия си вариант се захвана да прави.
Но с едно показателно разминаване между стиловете на двамата водещи, което - по всичко личи - се дължи на предишното им журналистическо битие. Ива Петрони е добре познат телевизионен човек, с камерата тя се държи свойски, приятелски, в собствени води е. Валери Найденов също е добре познат, но като вестникар, и тв обективът не пропуска момент да подчертае тази негова медийна идентичност - той е по-вдървен, по-често бърка, някак си чоглаво му е като водещ в студио. Тъй да се каже, в първия случай имаме телевизия свръх, докато във втория - телевизия под (за това точно наблюдение съм длъжник на моята главна редакторка): Петрони плува като риба в океана - свободно, леко, елегантно, с добро познаване на хватките и на спасяването от гафове; Найденов го кара на "вапор", пухти и блъска, често греши, лапсусите му доста регулярно захранват "Господари на ефира". Не се е отърсил от пристрастията си: в прегледа на печата все става така, че единият чете преобладаващо "24 часа", докато другата - останалата преса. Но най-впечатляваща е идеологическата нагласа на Валери Найденов: личи си, че на него му е определено скучно, когато някакви конкретности се обсъждат в ефир, пo му е интересно, когато насреща са партийни гурута - с Александър Лилов например разговорът така се разшири, че имаше опасност да глътне новините в 8.30, с Филип Димитров се случи почти същото; докато в спора за "Кремиковци" той почти не участваше, оживи се чак накрая, когато стана дума отново за идеология - как разни изявления по медиите пречат на честните капиталисти и уронват престижа им. Ива Петрони усеща смущенията в своя партньор, бързо, смело, сръчно и много му се притичва на помощ: тя е телевизионер par excellence, разтваря се тъй в телевизионното пространство, че понякога чак се слива с него - дотолкова то й е по мяра. Е, на моменти тази нейна опитност избива в клишираност, но - за разлика от други публично/творчески полета - в телевизията това не е недостатък, а предимство - тя е медиа на повторението, на познатото, на, ако мога да се изразя така, deja vu-то, вече видяното. Телевизията в свръхконцентриран вид - това е Ива Петрони, телевизията в разконцентриран вид - това пък е Валери Найденов; и тази двойка водещи, съставена от телевизия/свръх и от телевизия/под, има всички шансове да се превърне в телевизия/таман и така да направи отново "Здравей, България" водач в сутрешната конкуренция. Нещо, в което не зная дали в "Нова телевизия" искрено вярват, но на което във всеки случай (точно изборът на водещи ги издава) тайничко се надяват.

Митко Новков

* Искрено ме учудва тази самоубийствена нагласа у българските частни телевизии да зачеркват с лека ръка журналисти и предавания, явяващи се тяхната легитимация в очите на зрителя. Последно bTV се прояви като "медиен абдал" в това отношение, сваляйки Георги Коритаров и неговия "Блиц" от екран. И каквито и формални обяснения да дава ръководството на първия частен електронен оператор, у гледащия си остава подозрението, че причина за недоразумявания акт е чисто и просто външен натиск.






Петък,
ранна утрин