Антисемитизмът и българите
С дискусия "Съвременни ракурси към антисемитизма. Остават ли все още българите нормални хора?" Институт "Отворено общество" и Център за култура и дебат "Червената къща" отбелязаха международния ден на Холокоста (10 март т.г., хотел "България"). Проявата съвпадна и с отбелязването на шестдесет и първата годишнина от спасяването на българските евреи през Втората световна война. В дебатите взеха участие Анелия Димитрова, Еми Барух, Алфред Криспин, Филип Димитров, Албена Танева, Лиляна Деянова.
Анелия Димитрова говори за непрочетените страници от историята на евреите през Втората световна война.
"Издателската поредица на 'Отворено общество' 'Холокост и памет' цели да компенсира насищането на книжния пазар с дневници на Хитлер и писания на Волен Сидеров, които имат по две и повече издания", обясни тя като член на редакционната й колегия.
Еми Барух беше категорична, че България няма място в международните дебати за новите лица на антисемитизма, защото борави с клиширани твърдения и не разполага с понятиен апарат да разбере случващото се. Според журналистката за това състояние носят отговорност и еврейските организации в България, които не успяват да изнесат проблемните въпроси извън общността.
Алфред Криспин представи резултати от медийния мониторинг на работната група за изследване на антисемитизма в България. За 2002-03 г. са изследвани 2239 текста, публикувани в български ежедневници. Изследователите са определили 7,32% от публикациите за негативни спрямо еврейската тема срещу 4,11% позитивни. 69% от всички публикации с негативен характер са поместени в два български ежедневника - "Монитор" (56,10%) и "Сега" (13,41%). Според Криспин изследването показва, че в България няма антисемитизъм, а само "дълбока социална криза, която създава условия за развитието на маргинални екстремистки явления".
Филип Димитров говори за цялостното отношение на българите към еврейската общност, а Албена Танева се спря на реакциите на младите хора към антисемитизма. Лиляна Деянова разгледа спасяването на българските евреи в динамиката на историческата памет.
Представени бяха първите две книги от поредицата "Холокост и памет" - "Нощта" на Ели Визел и "Айхман в Йерусалим" на Хана Аренд.

Анахит Хачикян