Далечността като метафора
На 9 март т.г. в Унгарския институт бе премиерата на "Далечността в мисленето на Запада" от д-р Орлин Тодоров, доцент в НБУ.
Книгата бе представена от Елена Козарева, директор на издателство "ЛИК", която заяви, че нейните издания в областта на хуманитаристиката вече надвишават 600, а забележима критична маса съдържа в заглавията си думата "Запад". Тя продължи с ефектна връзка между размишленията на Орлин Тодоров върху далечността в "Одисея" и размишленията на Цветан Тодоров върху Омировото произведение, публикувани в "Поетика на прозата" (която "ЛИК" в най-скоро време ще преиздаде).
Д-р Тодоров си припомни някогашната (1997) липса на контекст за публикация на "Далечността..." и посредством купчината издания на "ЛИК" показа мисловните нишки, които опасват "Запада" в неговата книга с другите му представени у нас тематизации... И поясни защо неговите интереси могат да заинтересуват широк обхват читатели - от метафизици до медици.
Както отбелязва "блърб"-ът на корицата: "Тази книга представлява опит върху далечността или по-точно върху формите, проявленията и репрезентациите на далечното в западната култура. Става дума за пространството извън познатото и практикуваното, извън базисните фигури на близостта, извън представите за собственото и своето, извън порядъка на нормалното и общоприетото; и още по-точно извън метафизичното господство на сигурността, последователността и присъствието. Това е книга върху изтласканото и забраненото, върху отсъствието и немисленото, върху невъзможното, ужасяващото и лудостта. Книга, която се опитва да открие тези проблеми в представителни текстове на западната философия, антропология, психиатрия, история и психоанализа, да изследва техните ефекти и проблематизира тяхното съществуване."
А как по-точно се осъществява тази амбиция, читателите на "Култура" ще намерят отговор в интерпретация, предложена от Миглена Николчина.
В недотам далечен брой на вестника.

М. Б.