Икономически растеж и недоволство
"Жизнен стандарт и стандарти на масово съзнание" беше темата на конференцията, организирана от Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски". На нея бяха представени четири изследвания за реалното икономическо състояние на българите и за психологическото им отношение към него.
Кольо Колев от агенция "Медиана" започна изложението си с метафората за "най-дълбоко пазената тайна, която никой не иска да изкаже - нито медиите, нито партиите. Защото тя влиза в разрез с общественото мнение." Тайната е, че средностатистическият българин сега живее по-добре, но общото мнение е, че безнадеждно затъваме. В национално представителното изследване на "Медиана" има сформирани две "кошници". Първата включва критерии като "купували обувки", "книги", "банани", "дезодорант", "ходили на фризьор", "на театър", "на сладкарница"... Втората: "купили нова кола (или кола до 5 г.), "стара кола", "недвижима собственост", "нов хладилник", "компютър", "спестили пари", "ходили на почивка", "на екскурзия в чужбина" и др. Тъй наречените "стратификационни групи" варират между "дъно" и "заможни", като заможните отговарят на стандартите на европейската средна класа - могат да си позволят коли, почивки, компютри за децата и т.н. Кольо Колев изрично отбеляза, че у нас не е възможно да се получат данни за действителните доходи, защото ако "дъното" декларира месечен доход от 69,9 лв., при "заможните" той е 184,9 лв., което очевидно е далеч от реалността. Таблиците на "Медиана" показват повишаване на покупателните възможности при всички групи в сравнение с минали години (до 1999 г.) На въпрос като "Нуждае ли се вашето семейство от помощ, за да изкара нормално зимата?", през 2002 г. 69% от домакинствата са отговорили с "Не, нямаме остра нужда", докато през 2004 г. процентът е 77. На въпрос обаче "Подобрява ли се или се влошава положението у нас?" през 1999 г. 19 % са отговорили с "да", а през 2004 само 7%. На същия въпрос отговор "Няма особена промяна" през 1999 г. дават 26%, през 2004 - 25%. Общият извод на Кольо Колев беше, че въпреки "кристално ясните данни" за движение нагоре, самооценката на хората за икономическото им състояние остава ниска и песимизмът и черногледството са константни величини. Изследването на "Галъп" потвърждава резултатите от това на "Медиана". Кънчо Стойчев говори за 15% ръст на доходите, от които 10% чист ръст (без инфлацията). Йордан Калчев (ст.н.с. в Националния статистически институт за потреблението на домакинствата) отбеляза също 18,1% нарастване на реалния доход за 2002 г. спрямо 2001, но със забележката, че то е в резултат на намаляване дела на работната заплата, т.е. доходите идват от други източници, включително и от натуралното производство на домакинствата. Друго важно обяснение за този необикновен за Европа икономически растеж е, че базата, от която се тръгва, е много ниска, т. е. много нисък е прагът на бедността.
Йордан Калчев отбелязва 9-10% нарастване на доходите от предприемачество (нисък процент), както и слабо социално подпомагане в сравнение с това в другите източноевропейски държави. "Страната наистина тръгва напред, но значително изостава по жизнен стандарт от страните от "първата вълна", е изводът, до който водят данните на статистическия институт. Според изследването "Бедността при посткомунизма" на Йелския университет (представено от проф. Петър-Емил Митев) през 1999/2000 г. България се оказала най-бедна (по-бедна от Румъния и Русия). Сега, през 2004, се приближаваме до Полша (като, за сравнение, през 80-те години сме били по-добре от поляците). За 2004 г. в графата "Много под средния доход" у нас процентът е 26, докато за 1999/2000 е бил 52. Всички изследователи отбелязват все по-голямата диференциация в доходите (в отношение 1:12, според Кънчо Стойчев), което води до все по-голямо класово разслояване.
Кои са обясненията за повсеместния психологически дискомфорт (73-75% недоволни, според "Галъп")? За Кънчо Стойчев причината е сравнението. Генерационно то би могло да се раздели на сравнение с миналото - за хората над 45 години, които са имали достъп до безплатно образование, здравеопазване и др. (независимо от качеството); и за хората под 45 години, които сравняват със стандартите в Европа. Друго обяснение е общата "декласация": при прехода, а и след него (ако се приеме, че той вече е завършил), хора, които по дефиниция принадлежат към средната класа (лекари, учители) не могат да си позволят стоките и услугите, които отговарят на стандарта за средна класа. Трето обяснение (на Йордан Калчев): "Потребностите имат изпреварващо развитие спрямо икономическата база на страната. Бяхме свидетели на скоково понижаване на стандарта, но обратното - скоковото повишаване не е възможно". Йордан Калчев се позова и на извод от друго изследване (за миграционните процеси), който посочва много важна, при това скрита причина за недоволство. Според него "не бедността, не престъпността и т.н., а недоверието в демократичния потенциал на страната" е основен фактор за миграцията" (емиграцията).
Андрей Райчев говори за днешното общество като "постмитологическо пространство с демитологизиран елит". Най-общо, според него, историята на нашия политически елит е била спор за миналото и митологизацията му (комунисти, ченгета, Русия, Симеон), но не и спор за бъдещето, за което съществува своеобразен консенсус (пазар, демокрация, европейска геополитическа ориентация). Сега, след "сбъдването на прехода" (на пазара, демокрацията и т.н.), общественото съзнание се демитологизира, а елитите се делегитимират, защото са изпълнили историческата си задача. Те си остават със скандала за миналото, но не предлагат "проекти за бъдещето". Проектите на следващите елити ще бъдат десни, леви, центристки. Но в момента вече не може да се "удължи митът за Симеон", "няма приказка, която да се разкаже на българите след прехода", каза Андрей Райчев. Колегата му от "Галъп" Кънчо Стойчев и тук намери повод за оптимизъм, като каза, че на "равнище елити" проекти няма, но има такива на "равнище маси" и изтълкува повишаването на ръста на взетите кредити от населението с повишаване на чувството му за сигурност (с доходи от "гурбет", с пари на роднини от чужбина).
Д-р Топалова, и.д. на Института по социология към БАН, се позова на изследване в САЩ от 80-те, където въпреки общия икономически растеж, самооценките на хората са били ниски; в изследвания в България и Полша обаче от началото на 90-те американците са определени като щастливи, а българите и поляците са се самоопределили като "не толкова нещастни". Д-р Топалова намекна, че връзката между богатството и щастието изисква силно детайлизирано изследване.

Ирина Илиева