Югоизточна Европа под османско владичество
Под това заглавие американският учен Питър Шугър от университета "Джордж Вашингтон" издава книга през 1993 г. Българският й превод, дело на Николай Аретов (издателство "Кралица "Маб", редактор Росица Градева) излезе съвсем наскоро. Той е част от поредицата на програмата на "Отворено общество" за преводи на трудове по балканска история, поддържана от Държавния Департамент на САЩ в рамките на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа.
Още от самото начало прави впечатление, че в така посочените хронологични рамки материалът е организиран по географски признак и по проблеми. Самият автор уточнява, че историята на Източна Централна Европа започна през последните десетилетия и такава едва ли може да бъде написана изчерпателно от изследователи от други региони на Европа и Америка. Целта на изданието е да бъде поднесено във възможно синтезиран вид съдбата на балканските народи и наследството на Османската империя. В тематичен план авторът проследява движението на османците и напредването им към Европа, възникването и организирането на империята, вместила се в уседналия християнски свят. Акцентът пада на европейските провинции, както и на васалните държави Влашко и Молдова, Трансилвания и Дубровник, на които е посветена отделна част от книгата. Подробно се разглежда социалното и държавно устройство, пряко свързано с териториалните завоевания в Европа, реализирани между 1451 и 1566, когато империята трябва да се укрепи откъм Средна Европа и по-специално срещу Хабсбургите. Отделено е място на градския живот, управление и търговия, както и на системата на земевладение, селски данъци и др. В същото време са вметнати и културно-исторически явления като част от цялостното развитие на империята. Интересно е да се отбележи, че американският учен помества на много места в изложението си различни виждания, постановки по отделни проблеми, които са занимавали изследователите от предишните години. По този начин въвежда читателя с по-стари и по-нови гледни точки. В тази посока е и заключението за мястото и наследството на Османската империя, която се създава, развива и упада като всички предишни, които е познавало човечеството.
Накрая е поместен библиографски преглед, който в българското издание е допълнен от някои актуални заглавия. Правят впечатление и приложенията с имена на османски управници, както и владетели, с които османците влизат в контакт, речници на географските имена, чужди думи и изрази.
Доста обемистият труд, с прецизно уточнени множество термини от османската администрация, може да бъде полезен и на по-широк кръг публика. Езикът е ясен, преводът е точен и така богатата информация за отминалите времена би могла да служи на всички онези, които са любопитни да прочетат един чужд поглед върху Югоизтока за времето, когато все още българите нямат своя държава и живеят в съседство с много други народи в рамките на Османската империя.

Рая Заимова