Джефри Дийн, американец-виолончелист, ръководител на катедрата по изкуства в Американския университет в Благоевград, добре известен у нас с първокласните си и оригинални концертни изяви, бе посветил рецитала си в седма зала на НДК (2 март) на седемдесетгодишнината на добре известния наш композитор Димитър Христов. Програмата предлагаше само камерни творби на юбиляря. Той самият преди изпълнението на всяка от тях сладкодумно обясняваше на присъстващите, запълнили залата, не какво е искал да изрази (това би било "кауза пердута"!), а как е "направена" и защо е тъй странно озаглавена. Пък слушателят да осмисля и преживява кой както си иска неговото послание...
"Виолончелото изоставя дясната ръка на пианото..." Дясната ръка е символ на високите регистри и пианистката Ганка Неделчева много темпераментно партнираше на Дийн, който също тъй темпераментно свиреше водещата си партия. Дуетът им беше много по-спокоен и пълнозвучен в последвалите полифонично-повествувателни "Ричеркари". Рязък контраст - "Разтърсващо нататък" за виолончело и арфа. Перфектният инструментализъм и артистично единомислие на челиста и съпругата му Анна-Мария Равнополска-Дийн предизвикаха бурни аплодисменти. Макар че в интересната и увлекателна пиеса нямаше нищо "разтърсващо" (как ли ще "разтърси" и то "нататък" слушателя звуковият финес на арфата?).
Странни са не само Митко-Христовите заглавия (бих нарекъл това "титулен маниеризъм"), но има някаква странна противоречивост и в неговия безкрайно индивидуализиран стил, в който невъзмутимо съжителстват аскетичен лаконизъм и щедро, "а ла Малер", многословие. Илюстрация на това бяха финалните "Размишления на едно самотно виолончело". Те отбелязаха и връхното достижение на Джефри Дийн, който можа да усети и внуши на слушателите зашифрованата в нотните знаци дълбока музика на тази крупна творба.

Евгени Павлов