Виртуозна безнадеждност

"Догвил" е виртуозен филм - най-аскетичният и най-измисленият в творчеството на Ларс фон Триер.
"Догвил" е опровержението на Догма.
"Догвил" представя малко общество, пред чиито херметизъм сценично-тебеширено-дървената условност на филма изглежда по-просторна от Скалистите планини. Тела, бликове, ракурси, планове, звуци, думи, значения се местят като чудати шашки, направлявани от всемогъщ стратег. Вперваш поглед в екрана и в транс следиш щипците на земното Зло, освирепели от рутинност.
В паническото си бягство от мегаполисния гангстеризъм, милата Грейс (покъртителна Никол Кидман) попада в градчето Догвил - царството на дребните душици, чието насилие се оказва по-страшно от смърт. Невинната гангстерска щерка е поробена от колективната духовна нищета на порядъчните американски граждани. Психологическото транжиране на персонажи, мотиви и ситуации в "Догвил" обаче надскача параноичния антиамериканизъм на Ларс фон Триер и се протяга до глобална разправа с малката общност, неспособна да приеме пришелеца, макар и да се възползва от него. Защото Грейс е не само "красивата бегълка" в градчето, тя е и негов волнонаемен учител (в много по-висока степен, отколкото е фарисеят-лидер Том). Но дори подарените от нея умения са негативно възприети. Защото знанието е омраза в Догвил. Неслучайно на празненството по случай 4 юли тъкмо слепецът на града й благодари, че им е показала какви са всъщност. Жестокият обрат на финала е колкото стъписващ, толкова и закономерен. "Догвил" е всъщност самата безнадеждност за оцеляването на човека.
След като в първия си анти-Америка филм "Танцьорка в мрака" авторът търсеше автентизъм през най-условния национален филмов жанр - мюзикъла, сега е тъкмо обратното. В концептуално-маркираното визуализиране на парадигмата "престъпление - наказание" той се опира на демократизма на гангстерския филм, избуял именно по време на Голямата депресия, когато се развива сюжетът на "Догвил".
След като заради любовта в любимия ми "Порейки вълните" Ларс фон Триер влезе в мрачен диспут с религиозната догматика, сега издевателства над омразата, въоръжен с библейски препратки.
"Догвил" е импозантно зрелище, означаващо преди всичко човеконенавистничеството на Ларс фон Триер.
"Догвил" е дамгата.

Геновева Димитрова

Още за "Догвил"







От пръв
поглед