В памет на Константин Илиев...

...изнесе концерт Софийската филхармония под диригентството на любимия му ученик Йордан Дафов. Солистка беше дъщерята на големия български музикант, пианистката Мария Принц. Вечерта беше по някакъв начин заредена с ритуална енергия. Залата бе пълна с близки, ученици и почитатели на композитора, който би навършил 80 години на 9 март.(В следващ брой на вестника ще поместим статия на Пламен Джуров за Учителя).
Вечерта започна с Третата симфония на композитора, завършена през 1955 г. И посветена на колегата и приятеля Добрин Петков. Една композиция на 30-годишния Илиев, с чертите на стил, който самият композитор нарича "графичен". "По отношение на формата не отстъпвах от класическите образци и полифоничните движения бяха основно средство.
Служех си предимно с чисти тембри и смесването на различни инструментални групи имаше смисъл за по-релефно открояване на полифоничните линии." (К.Илиев - "Слово и дело"). Чистотата на рисунъка намери своя адекватен израз, особено в първата и втората част в поредната интерпретация на Дафов, който преди няколко години записа творбата в Националното радио. Третата част създаде проблеми на оркестъра, но това не попречи на носталгичното изживяване на публиката, която с реакциите си показа, че би поискала още музика от Константин Илиев.
Пианистката Мария Принц потърси семплото, естествено звучене в ре минорния клавирен концерт на Моцарт, като се стремеше да спазва стандартите в традицията в своята интерпретация. Извикана на "бис" от публиката, Принц предпочете отново Моцарт, въпреки че, струва ми се, не само на мен се искаше да чуем звук от баща й в нейно изпълнение.
Петата на Бетовен продължи настроението на вечерта; може би защото Йордан Дафов бе в някакъв изключителен подем. Очевидно и той попадна във властта на спомените, които може би и самото произведение събуди у него. В изпълнението му имаше много мощ, себеотдаване, което повлия силно на оркестъра. Бе наистина паметен финал на вечерта; бе музика, която силно напомни за златните години на оркестъра; като че Дафов искаше да "влезе под кожата" на всеки от публиката с музиката, която и той, може би за първи път е чул в концертната зала, просветлена от харизмата на големия музикант Константин Илиев.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо