Стратегически направления
в развитието на средното образование
Стратегическите направления в развитието на средното образование са съобразени с програмата на правителството и имат следните цели:
1. Осигуряване на стабилност, ред и яснота в средното образование
За осъществяването на това направление ще продължат дейностите по: сближаване и уеднаквяване на световните и българските стандарти за средно образование; синхронизиране и прецизиране на направените промени в законовите и подзаконови нормативни актове, чрез които се регулира и управлява системата на средното образование и се осигурява достатъчно време за запознаване на участниците в образователния процес с тези промени; разработване и въвеждане на нова медийна политика на МОН с цел осигуряване на прозрачност, широка информираност и непрекъснат диалог с участниците в образователния процес и цялата общественост; активно включване механизмите на пазара на труда в професионалното образование; разработване и въвеждане на нормативна база и на структура за контрол на организацията и управлението на образователната система.
2. Повишаване качеството на образованието
Качественото средно образование е цел на всяко общество. Това е напълно обяснимо, тъй като чрез него се гарантира просперитет, който дава основание за икономически оптимизъм. Качеството има няколко основни характеристики:
- общодостъпност до образователната система (осигуряване възможност на всеки да се обучава независимо от неговото местоживеене, произход, социално положение и здравословно състояние);
- 100% грамотност (обхващане на всички ученици в задължителна училищна възраст и осигуряване на възможност всички да завършат образователен етап или степен и да получат определен документ);
- приложимост на обучението (осигуряване на условия - организационни и нормативни за практическо прилагане на знанията, т.е. осигуряване на действено обучение както по отношение на учебното съдържание, така и по отношение на методите на преподаване);
- високи и трайни постижения в знанията и уменията, отчетени в края на образователен етап (степен) или придобита степен на професионална квалификация;
- сравнимост на постиженията, отчетени в резултат на национални изпити.
Тези характеристики на качеството в средното образование определят аспектите, в които то може да бъде осъществявано.
Аспекти в осъществяването на качество на средното образование
А) Организационен аспект
Осигуряването на качеството на средното образование е свързано с функционирането на цялата образователна система - с нейната структура, с организацията и управлението й. Парадоксално е, но е и факт, че в новите условия на информационното общество все още се шири неграмотност на огромно количество хора. Проблемът не е национален, а световен. В този смисъл приетите документи на форуми по образование като тези в Jomtien (Malaisia, 1990), Dakar (Senegal, 2000) поставят конкретни изисквания и срокове за постигането на резултати. Пред МОН стои задача за изграждането на национална програма за решаването на проблема с необхванатите ученици в училище, както и гарантиране на достъп до качествено образование на всяко българско дете, независимо от неговото местоживеене, социални и/или здравословни проблеми. Основни дейности:
- Провеждане на разумна оптимизация на училищната мрежа на базата на определяне ефективността на всяка образователна институция и като резултат от: утвърдена система за външно оценяване - на изхода на клас, етап и степен; акредитиране на училищата в резултат от инспектиране и външна независима оценка на знанията и уменията на учениците; оценка на труда на учителя и работеща система за квалификация; финансова самостоятелност на училищата; равнище на интегриране на деца със специални образователни потребности и/или от етнически малцинства; баланс между търсенето и предлагането на определена образователна услуга за всеки вид училище, етап и степен; обществен консенсус между партньорите и заинтересованите страни.
- Изграждане на стратегия за решаване на проблемите, свързани с обхващането на всички деца и ученици в училище, в т.ч. и на тези от малцинствата.
- Изграждане основите и въвеждане на дистанционно обучение в системата на средното образование.
- Усъвършенстване структурата на образователната система въз основа на анализ на действащата в момента и на потребностите за развитие на обществото и пазара на труда. В новата структура трябва да се обвърже задължителната според Конституцията шестнадесетгодишна възраст със задължителен образователен етап или степен - проблем, който от години не е получил решение.
- Осигуряване възможност за външно оценяване при завършване на образователен етап и степен.
- Осигуряване на преход между детската градина и училището чрез методически и организационен контрол на дейностите в задължителната предучилищна група.
- Осигуряване на преход между средно и висше образование по отношение на организацията на прием и съдържанието на обучението, като: задължителните държавни зрелостни изпити заместят конкурсните изпити; се осигури приемственост между равнището на учебното съдържание в зависимост от вида на учебния план в средното училище и това във висшето.
- Създаване на система за гарантиране на равнопоставеност на чуждите езици при предлагането им за изучаване на всички етапи (начален, прогимназиален и гимназиален) и във всички видове подготовка (задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема) в съответствие с общата европейска рамка за езиците.
- Ориентиране на средното образование към особеностите на пазара на труда и неговите потребности. Подготвяне на младите хора така, че това да гарантира една потенциална заетост след завършване на средното образование и приложимост на знанията и уменията, придобити в училище.
- Изграждане основите на интегрирано обучение на децата със специални образователни потребности.
- Осигуряване ефективно финансиране на необходимите промени, които ще поставят основите на силно и стабилно средно образование у нас.
Б) Съдържателен аспект
Средното ни образование е съдържателно претоварено по традиция. Това е мнение на повечето чуждестранни експерти, които влизат в контакт с образователната ни система. Отделните дисциплини, които са застъпени в учебното съдържание, изграждат богата база данни, която няма обаче своето практическо приложение, поради което уморява и демотивира младия човек. Ситуацията се усложнява допълнително и от присъстващия краен субективизъм в оценяването, което е основна причина за подозрително отношение към качествата на това, което дава средното образование на учениците. Негативна тенденция е самоцелното пребиваване в учебния процес на немотивирани за работа ученици, които завършват средните общообразователни училища (СОУ) и гимназии с ниски резултати. Те нямат качествата да продължат образованието си, но в същото време са непригодни за директно постъпване на работа поради липса на професионална квалификация. Тези ученици, влизайки в живота, са обречени на потенциална и фактическа безработица. За тях се появява необходимост от разточително преквалифициране, за да успеят да се включат в пазара на труда. Подобен факт диктува промяна на цялата философска основа на средното образование и неговото съдържателно насочване към реалностите на постиженията по отношение на знания и умения, нуждите на обществото като техен потребител и това, което предлага системата като съдържание.
Основни дейности:
- Обсъждане, анализ и ревизиране на държавните образователни изисквания за възпитание и подготовка в детската градина.
- Обсъждане, анализ и ревизиране на съществуващите държавни образователни изисквания за учебно съдържание чрез включване на всички страни - ученици, родители, учители, работодатели, специалисти. След обобщаване на резултатите се осъществяват налагащите се промени.
- Създаване на практическа основа, през която да прониква теоретичното знание за учениците.
- Създаване на условия за привличане на работодателите при решаване на въпроса за практическото приложение на теоретичните знания, въвеждане на предприемачество.
- Коригиране на парадоксалното положение на "скрития" в момента клас, в който интензивно се изучава чужд език.
- Разработване и въвеждане на нов тип учебен план, съответстващ на усъвършенствана структура на образователната система и осигуряващ: възможност за диференциране на учениците според желанията и възможностите им да развиват знанията си с цел продължаване във висше училище от учениците, които ще овладеят професия с цел развитие на умения, даващи възможности за работа след дванайсети клас; осигуряване на условия за постигане на общообразователния минимум до 10-ти клас от всички ученици и отчитане на резултатите от постигнатото чрез национални проверки или изпити; различни изходи и насочване на учениците, които не желаят да продължат образованието си, към формите за непрекъснато обучение.
В) Методически аспект
Аспектът има няколко измерения - как се поднася учебното съдържание на учениците, доколко използваните методи са съвременни и ангажират истински учениците в клас, доволни ли са от работата в училище те или го посещават с досада и отвращение. В основата на този аспект стои квалификацията на учителите. Най-значимият фактор, който провежда политиката на МОН в сферата на средното образование, е българският учител. Само със силно мотивирани и с висока квалификация педагогически кадри могат да се осъществяват успешно промени в практиката. Във връзка с това е от изключително значение по-нататъшното модернизиране и стабилизиране на системата за квалификация и кариерно развитие на българския учител, която в момента се пренастройва за гъвкав отговор на практическите потребности на българското училище и работи в пазарни условия. В тази система освен Департаментите за квалификация реално участват други университетски специалисти, регионалните инспекторати по образование, ЦОУК, неправителствени организации. Квалификационната дейност следва да продължи реализирането на принципите: обучение "близо до дома", включително и дистанционно; гъвкави квалификационни услуги, които комбинират заявки от потребителя и предложения на институциите; подготовка на учители-мултипликатори; насърчаване на изпробването и популяризирането от учители - изследователи в класната стая на нови методи на преподаване и учене; партньорство между различните участници в квалификационната дейност; индивидуална изява на участниците в обучителни програми.
Системата за квалификационна дейност трябва да се обновява и то не чрез административно насилие, а вслушвайки се в необходимостите, които работата с децата ни налагат. Процесът на преподаване следва да излезе от рамките на изкуствено наложена дисциплина, която не ангажира психическата активност на ученика, а чрез страх води до постигане на временни и далече от съвременните разбирания изисквания за качество резултати.
Методическият аспект на качественото образование е в основата на най-сериозните инвестиции, които предстои да се направят.
Основни дейности:
- Нормативно изграждане на новата система за квалификационни услуги в българското училище.
- Създаване на конкурентен механизъм за предлагане на квалификационни услуги, като водещ момент е сближаването с практиката.
- Изграждане на структури (условно казано - колежи за квалификация), обединяващи учители-методици, които да бъдат основата на бързи и гъвкави квалификационни услуги, от които се нуждаят българските учители.
- Създаване на нормативна база за лицензиране на организации, които правят квалификационни услуги.
- Развитие на конкурентен механизъм за предлагане на квалификационни услуги, като водещ момент е сближаването с практиката.
- Подготовка на учители-методици и изграждане на структури, обединяващи учители-методици, които да осигуряват бързи и гъвкави квалификационни услуги, от които се нуждаят българските учители.
- Създаване на условия за превръщане на училището в среда за емпирични проучвания на потребностите на младите, описването и обмяната на опит в решаването на педагогически и специални казуси.


Из Стратегията за развитие на системата на средното образование в Република България (проект, публикуван на електронната страница на МОН на 5 януари 2004)