Анархотелевизия

Необходимо е да се даде свобода на зрителя...
по Пьотър Кропоткин


"Битката за умовете предстои, затова не вярвайте на всичко, което ви дават по телевизията." С тези думи (или приблизително тези) завършва всеки път Галя Горанова своето авторско предаване "Никъде другаде", излъчвано всяка събота от 18.00 часа по телевизия ВВТ. И с това вероятно иска да посочи две неща: 1) телевизията е манипулация, средство за завладяване на умовете. Което всъщност представлява една по-радикализирана версия на знаменитото изречение на предизвестителя на глобалното село Маршал Маклуън, че "средството е съобщението"; 2) предаването (ми) не е докрай телевизия, макар и да се излъчва по телевизията, то само привидно на нея принадлежи, докато в действителност е реалност, различна спрямо нея, алтернативна й. Нещо като преобърната форма на телевизията, която я взривява отвътре; е нейната другост, нейното "другаде": "Никъде другаде", тоест никъде другаде няма такава телевизия, която така категорично да оспорва и да се противопоставя на властта на телевизията.
В този смисъл предаването на Галя Горанова, също както Пьотър Кропоткин, прочутият идеолог на анархизма, призоваващ на детето да се даде повече свобода, призовава да се даде на зрителя повече свобода. Той трябва да е с необременено от медийните образи съзнание, да е хвърлил веригите на тв робството: в предстоящата битка за умовете зрителят няма какво друго да изгуби, освен своите окови. Едно радикално оспорване на всеобщата власт на медиите, един медиен анархизъм, според който всяка медиа е зло, както за същинския анархизъм всяка държава е зло. Не вярвайте на телевизията, включително и на мен, която ви надъхвам да не вярвате, защото - колкото и да съм почтена, все пак и аз съм телевизионерка. Но все пак вярвайте на мен повече, отколкото на другите именно заради почтеността ми - аз, за разлика от тях, поне съм ви предупредила, докато те опитват да овладеят умовете ви, правейки се на интересни, макар винаги да са нечестни.
Оттук построяването на "Никъде другаде": в началото има коментар на водещата, в който тя поставя под съмнение битуващи - не, не в масовото съзнание - в медийното съзнание, постулати; след което идва (обикновено) разговор с човек, явяващ се контра на ширещите се (предимно десни) идеологеми, за финал пък (преди същинския с предупреждението) служи документален филм, поставящ в неочакван ракурс някоя известна личност или известен проблем. Като всичко това клони към левия, (инфра)червения диапазон на политическия спектър: анархистичната нагласа, както се казва, задължава - все те бута наляво. Но това ляво е по-скоро подривно, повече взривяващо и противопоставящо се (лявото по Бакунин, не според Маркс), отколкото конструиращо и съгласяващо се. Едно ляво, което няма доверие на политиката - в това е големият патос на "Никъде другаде", ето защо негови главни герои са хора, далеч от нея (в последния брой интервюирани бяха руският режисьор Андрей Кончаловски и Юрий Буков, българският пианист) или пък такива, които са вече изхвърлени и отказали се от нея - Едвин Сугарев например. В този порядък влизат също разговорите със завърналия се от Кербала български войник, както и със семейството от Казанлъшко, имащо 8 (ако не ме лъже паметта) деца. С тях всички желанието е да се заяви, че съществува и друга гледна точка, че не всичко е каквото ни (по)казва телевизията/властта. Налице е друг проект, друга перспектива: и въпреки "никъде другаде" да я няма, това не значи, че тя не съществува. Напротив, има я, ето я - зад приличащия на дъсчена барака декор, където нещата са други или поне могат да бъдат други.
"Никъде другаде" е предаване, в което телевизията е поставена под въпрос и с това бива поставен под въпрос "цивилизационният избор" на българина, доколкото телевизията е скъпа рожба не на левия, а на десния политически проект. Тя зове зрителя да вярва ("казаха го по телевизора"), докато Галя Горанова - обратното - го зове да не вярва; в единия случай ценността е утвърждението, в другия - подозрението. Против сладките и примамващи илюзии на медиата се възправя медийно поведение от типа: "Без Бог, без господар", анархията струи от екрана с лозунга "Съмнявай се във всичко": с всичко това "Никъде другаде" и неговата авторка се заявяват като онова алтернативно на досегашното българско движение пространство, където зрителят може не просто да отдъхне, а да си въобрази почти осезаемо свят, който никъде другаде вече не съществува, но за който той с умиление си спомня. Една анти-телевизионерска Аркадия, която обаче - тъкмо защото е анти-телевизионерска, се превръща в неосъществима, бленувана, но никога постижима Утопия. Зрителят - само и единствено по силата на това, че е зрител, е вечно и завинаги обречен на несвобода. Медиите вече са на власт и няма на света анархия, способна да взриви тази тяхна власт.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин