Сексуалното тяло
и неговата всепозволеност


Катрин Миле е авторитетен изкуствовед, главен редактор на елитното френско списание Art Presse, публикувала е осем книги върху съвременното изкуство, днес 55-годишна.
Катрин М. е авторка на скандална книга, която излиза през 2001 г. и бързо възбужда духовете в цяла Западна Европа. Дебатът върху книгата е шумен, масов и все още не стихва. Основният проблем винаги стига до следното: може ли/трябва ли да се пише за секса така открито? Вече не става дума за сексуалните перипетии на едно конкретно тяло, за интимния живот на някаква личност, а за границите на позволеното в езика, за смисъла на общуването изобщо.
Можем ли да говорим на другите тогава, когато между тях и мен не е останало никакво място, никаква дистанция, в която въображението да допише смисъла на човешката връзка, да проектира потребността си от другия като непълнота със себе си... Трябва ли ни изобщо другия, ако не го измисляме и особено - ако не му позволяваме да ни (из)мисли? "Сексуалният живот на Катрин М." не оставя нищичко на читателското въображение, казва критикът на Таймс. Но тук читателите са всъщност метонимия на човешкото. Можем ли да живеем, когато цялото ни въображение става реалност? Книгата извежда - изнася, разгръща в едноизмерен план - всички тъмни пролуки и спотаени места на сексуалното тяло. Законът за позволеното тук още не е измислен. Уникалното на текста е в това, че той няма чувство за граници, в този смисъл напомня стария френски маркиз. Сад обаче не е добър писател, той няма усет за детайла и за езика, две неща при които Катрин Миле показва зашеметяваща сила. Неслучайно е изумителна точно последната част, "Детайли". Не бих могла да кажа какво е това: скрупульозно порнографско изображение или прецизно изследване върху изкуството на човешкото тяло.
"Сексуалният живот на Катрин М." изглежда на пръв поглед автобиографичен, изповеден роман, модерно раздвижване в жанра на будоарния мемоар (макар че френският будоар се оказва изнесен в портиерските стаички или по пейките на Булонския лес). Читателите и даже критиката го възприемат по този начин: една жена разказва откровено за своя сексуален живот. Книгата й обаче е преди всичко литература. Не защото липсва автобиографичното откровение или пък защото скромна жена с неудържима фантазия си измисля развихрени сцени... Всъщност не е дори любопитно да знаем какво е истина и какво измислица в тази книга. Никак не е трудно да разпознаем културната информираност на самия текст: той познава един базисен Фройд, чувал е достатъчно за Лакан, ориентира се в историята на френската литература, изгледал е цялата порнографска видеокласика... И знае отлично какво представлява женското порнографско тяло. След това му е надянал автобиографичен образ-примамка... Рисува го педантично и ерудирано, но не стъпка по стъпка, веднъж оттук, друг път - оттам, а винаги цяло, разгънато, видимо до прилошаване, податливо, готово на всичко и напълно достъпно за всеки. Това, разбира се, са основните принципи за изображение на порнографското тяло. С едно-единствено изключение: дотук то винаги е било мълчаливо. Катрин Миле му дава глас, кара го да говори.
Именно това предизвиква дебата. Възможно ли е инстинктът, който дядо Фройд ни описа като тъмна, мощна, ирационално-безгласна стихия (безспорно едно романтично обяснение, чийто романтичен характер не се осъзнава), да говори за себе си, без да се крие в лабиринта на символичните образи, зад викторианските паравани на съня и неврозите? Катрин М. е гласът на оголения инстинкт. И все пак стресът не идва оттам, че инстинктът говори. Това, което шокира, е, че инстинктът говори рационално, подредено, със скрупульозна наблюдателност (каква ирония - инстинктът ни наблюдава, докато го потискаме!) и при това - на най-модерен френски език.

Милена Кирова







Думи
с/у думи



Катрин Миле. Сексуалният живот на Катрин М. Превод от френски Радка Митова. Изд. Кибеа, С., 2004.