Албански норми
Голяма цветна снимка на плачещо дете и текст: "Четиринайсетгодишното албанско момче Фитим Весели плаче на погребението на двамата си приятели, удавили се при неизяснени обстоятелства в река в косовското село Чабра. В погребението участваха няколко хиляди косовари, охранявани от части на НАТО." Снимката и текстът са публикувани на първата страница на сериозен наш всекидневник - и са показателни за начина, по който повечето медии отразяват случващото се в Косово.
Отразяването е предпазливо, медиите се опитват да не вземат страна, но и зад предпазливостта, и зад опита за обективност личи трудното излизане от матрицата за вината на сърбите и невинността на албанците, наложена от 90-те години. Дори само съобщаването за охраняване на "няколко хиляди косовари от НАТО" е достатъчно, за да ни убеди в това: от кого са те охранявани? - от сърбите, разбира се.
За опожарените от албанците сръбски села в текста няма и намек - за това става дума някъде във вътрешните страници на вестника. За целенасочено етническо прочистване на територията от сръбски анклави става дума пак там - в коментар на чужд наблюдател. Сякаш ни е неловко да напишем истината.
Има за какво да е неловко на българската журналистика и на българските интелектуалци. В края на 90-те години те силно пригласяха на обвиненията срещу сърбите, тогава албанците бяха невинни жертви - не толкова на Милошевич даже, колкото на великосръбския национализъм, шовинизъм и т.н. На демографските и културни процеси в Косово тогава, за удобство, журналистиката не се спираше.
Днес, когато албанизмът е видим и за слепците (дори единият от кандидат-президентите в Македония е бивш "партизански" командир), е изключително важно за него да се говори без стеснения и недомлъвки.
Ще трябва да свикваме, изглежда, със самостоятелно Косово и Велика Албания после; изглежда ще трябва да свикваме, че средновековни черкви и манастири в Косово се унищожават в началото на XXI век, за да се разчисти терен за друга държава и друга култура. Нека поне говорим направо.
Че това, което се случва там, е в разрез с културните норми, изработени в Европа през последните шейсет години. И че вследствие (и) на случващото се там, много е вероятно тези културни норми да претърпят (радикална?) промяна.

Христо Буцев