За насилието в медиите
В броя си от 16 март 2004 г. вестник "24 часа" подкани към дискусия по проблема за присъствието на насилие в българските медии. Това предложение на вестника е всъщност безочливо и възмутително.
За да се уверим в последното, напълно достатъчно е да се разлисти дори броят от 16 март. Какво открива читателят? Едра внушителна снимка на две "оковани с белезници" момичета, обвинени в убийството на, Бог да я прости, Маргарита Гергененова. Около снимката - коментар, от който на очи се набива "заплашили с убийство [!]". Обърнете внимание на думите, с който "24 часа" си служи за определяне на деянието: Маргарита е "удушена", младите престъпнички се заканили да "умъртвят" и друго момиче. От този език лъха агресия, а у читателя си той вдъхва наново живот на вече случилата се трагедия. И - колко подходящо! - в малко поле до "сензационното" заглавие от 1 стр. е поместено изказването на Георги Василев за "първенство, пълно с помия".
Разгръщаме вестника нататък и - какво да видим? "17 годишна помля 4 коли", "Момче намушка с нож съквартирант" (стр. 7), "Ще отмине ли София спиралата на смъртта" (стр. 11); на стр. 18 се удивляваме любопитно на пълноцветна снимка на трупа на Иван Серафимов - Сладкото, а на следната, стр. 19, ни уверяват, че покойната Маргарита вярвала в Бог и четяла Библията. (Между другото, теологическата мотивировка на вестник "24 часа" е съвсем отделна, крайно интригуваща тема.)
Трудно е да се разбере по какъв начин тази медиа дръзва да отваря дискусия по повод на насилието в медиите при условие, че тъкмо "24 часа" е един от изворите на "медийно насилие" понастоящем. В рамките на една по-обща квалификация би трябвало да се отбележи, че вестникът (както и компаньоните му от серията "Труд") е добре известен с "пищните" си първи страници. Те "хващат окото" на "масовия" читател и бързо го карат да направи забавната шарена покупка. (Да си припомним снимката на размазано от кран детско телце, 1 стр. на отдавнашен "24 часа", както и множеството разкази за престъпления с природа на блудство - всъщност живи пресъздавания на хронологията на престъплението, неговите различни етапи в детайли, така щото читателят да се почувства наистина "вътре в нещата".)
Това мнение беше изпратено в редакцията на гореспоменатия вестник. Авторът (който е негов читател единствено поради жив интерес към формите на българския популизъм) го предлага на вниманието на други медии поради ясното си съзнание, че неговата позиция никога няма да получи пространство в страниците на вестник "24 часа".

Мартин Осиковски

Бел. ред. Авторът е учител по философия в ЧГЕХП "Проф. д-р "Васил Златарски" и редовен аспирант към катедра "Теория и история на културата" в СУ. Неговото частно мнение не отменя необходимостта от дискусия за присъствието на насилие в българските медии. Готови сме да публикуваме и други становища.