Мрак и светлина
Произведенията в последната изложба на Петър Дочев се разгръщат между монохромно сивото на пепелта от кремиковските заводи (където е работил като художник) и пълноцветната природа на Лесидрен (където е роден и твори през последните 20 години). Сред преобладаващите тежки и тъмни графитни картини особен акцент са няколко малоформатни акварелни пейзажа. Слънчевите дървета и хълмове, настанили се на една от стените в галерията, сякаш противостоят на всичко останало, което художникът е показал. Те са своеобразно връщане към първоизточника на неговата работа, "глътка реалност" след дългата разходка из света на абстрактното. Въпреки че на пръв поглед двата подхода изглеждат коренно различни, те могат да бъдат разглеждани и като две страни на една цялост - като деня и нощта, светлината и тъмнината, студа и топлината. В случая това са двете лица на природата - вдъхновителка, която може да бъде сурова, но и съзидателна.
Масивните релефни композиции от графит въздействат с мощните си обеми, с целостта си. Специфичните свойства на материала позволяват на светлината да играе по повърхността на работите - да бъде мека, топла, остра... Тя се разлива разсеяно по грубо обработената сива маса или се отразява студено там, където са поставени проблясващи графитни акценти.
Изложбата е подредена така, че вниманието ни постоянно е концентрирано в очакване на всяка следваща работа. А тя може да е ярко червена на едри мазки, светлосива с енергично нанесени нарязвания, бяла с нежни акценти в жълто, червено, зелено или тежка и мощна, дълбоко сива.
Картините на Петър Дочев са обградени от мълчание, те са огледала, в които не виждаш отражението на външния си образ, а можеш да надникнеш зад него. Те сякаш са далечни планети, енергийни полета, които зареждат. На откриването на изложбата скулпторът Ангел Станев каза: "Картините на Петър Дочев носят откровения. Те са картини на безсъние, възторг и екстаз, надежда и вяра. Тук можем да видим брилянтни до объркване акварели - рисунки от природата. Или огромни графитни картини-скулптури - могъщи и страховити като пазители на цивилизацията, на всичко съкровено и поетично. Усещане за тайнство!"

Светла Петкова