Честито!

Новината вече е "втора свежест", но поне аз наскоро я научих. Сега в навечерието на 27 март - Международния ден на театъра, е повече от подходящо да съобщим, че голямото италианско театрално списание "Sipario" е посветило цял свой брой на театъра в България. Броят е 651 от 2003 г. (www.sipario.it). Върху 40 страници са публикувани 12 статии и пиесата на Боян Иванов "Тъжни лица" (превод Антоанета Владимирова и Ренато Бени). Инициативата за броя и повечето преводи (другите са на Райна Кастолди и Грозданка Иванова) са на младата българска театроведка Антоанета Владимирова, която живее в Италия, но очевидно не иска да къса с България и българския театър. С помощта на Асен Константинов те уточняват теми и автори, събират снимки.
Четирите проблемни статии (на Николай Йорданов, Камелия Николова, Венета Дойчева, Светлана Байчинска) са посветени на днешния ден на българския театър, на търсенията му - административни и художествени, на основните тенденции в драматургията ни и на историята на театъра у нас. От другите осем рецензии и есета италианският читател има шанс да почувства и разбере какви спектакли са "Арт" на Пламен Марков (Анелия Янева), "Монолози за вагината" на Галин Стоев (Асен Терзиев), "Ромео и Жулиета" на Лилия Абаджиева (Асен Константинов), "Черното руно" и въобще Театрална работилница "Сфумато" (Рада Баларева), какъв е театърът на Александър Морфов (Майя Праматарова), "Три сестри" на Стоян Камбарев (Ана Топалджикова), "Гледалото или Вечната балканска кръчма" на Бойко Богданов (Никола Вандов), "Квартет" на Явор Гърдев (Виолета Дечева).
Излизането на подобни издания би трябвало да бъде подпомогнато под различни форми и от нашата държава. Така подобни новини ще станат нещо колкото потребно и добро, толкова и обикновено, нормално, постоянно случващо се. Културите влизат в свой си диалог, и тези издания са фактически записани и съхранени откъси от произнесените или само помислени думи при срещите.
Честит празник, театрали!

Н. В.