Константин Илиев - живот в дати
1924 - роден на 9 март в София.

1942 - завършва Първа мъжка гимназия и заедно с това средния отдел на Музикалната академия в София като частен ученик.

1946 - завършва ДМА, София, със следните специалности: цигулка при проф. Владимир Аврамов, композиция при проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Марин Големинов.

1946-47 - специализация в Прага: дирижиране при Вацлав Талих, композиция при Ярослав Ржидки; посещава лекциите на Алоис Хаба. Първа симфония.

1947-1948 - основава Държавния симфоничен оркестър - Русе; 9 февруари 1948 за първи път дирижира Софийската филхармония.

1949-52 - главен диригент на Държавния симфоничен оркестър и Народната опера - Русе. Създава Дивертименто за оркестър (1949), Кончерто гроссо за струнен оркестър, пиано и ударни (1949-50) и Симфония - 2 (1950-51). Дирижира за първи път в България Симфония - 5 и Оратория "Песен за горите" (Шостакович - 1949, 1952); световна премиера на Концерт за струнен оркестър от Лазар Николов (1951).

1952-56 - главен диригент на Държавния симфоничен оркестър - Варна. Първи изпълнения на "Любовна магия" (Де Файя), Концерт за оркестър (Барток). След първото изпълнение на неговата Втора симфония (януари 1954) музиката му е заклеймена като упадъчна. Пише Симфония - 3, посветена на Добрин Петков (1954).

1956-1969 - главен диригент на Софийската държавна филхармония. Първи изпълнения на творби от Онегер (Симфонии -- 3 и 5 и "Летен пасторал"), от Шостакович (Концерт за пиано - 2 - солист авторът, и Симфонии 7, 8, 11, 12 ), Берлиоз ("Ромео и Жулиета"), Стравински (Симфония в три части и "Пролетно тайнство"); и още творби от Месиен, Пипков, Лютославски, Николов, Тутев... Пише Симфония - 4 (1957-58), посветена на майка му; Симфония - 5 (1958-59), посветена на Лазар Николов; операта "Боянският майстор" (1962); Хоров цикъл "Зелени облаци" (1965), Три импровизации върху "Дон Кихот" за смесен хор (1966); Tempi Concertati 1 (1968); Фрагменти за симфоничен оркестър (1968). Професор по дирижиране в Консерваторията (1967).

1969 - напуска Филхармонията и прави серия записи за "Балкантон" с оркестъра на Българската държавна консерватория.

1971-72 - отново главен диригент на Филхармонията; Концерт за цигулка и оркестър, посветен на Георги Бадев. Пореден скандал във връзка с този концерт.

1972-78 - живее в Толбухин (Добрич); основава Фестивал на камерната музика. Пише операта "Еленово царство" и Музикални моменти за Симфоничен оркестър (1973); ораторията "Пролетни празници"; Кантата за женски хор "Гората и птиците" (1976); Трио за цигулка, виолончело и пиано (1976), посветено "На Марчето и Жоро Тутеви"; Световни премиери на "Монолози на една самотна жена" (Иван Спасов), както и на творби от Тутев, Дафов, Джуров, Коларов. Много гастроли в чужбина.

1978-1984 - отново главен диригент на Софийската филхармония. В този период са създадени Темпи кончертати 4 и 5 (1980, 1981); "Ли ин Мемориам" (1982); Симфония - 6 (1983-84), посветена "На Валя".

1984 - напуска Съюза на българските композитори. Пенсиониран е като главен диригент на Филхармонията. Композира оратория "Коледа", посветена на Веселин Байчев.

1987 - "Очите на нощта" - за голям симфоничен оркестър, посветена "На Алипи Найденов, диригента и приятеля"; пише и соловите творби, посветени на Венцеслав Николов и Георги Бадев.

1988 - последна завършена композиция Solo per Clavistella, посветена на Стела Димитрова; 15 януари - последен концерт с Русенската филхармония.

1988 - умира на 6 март във Видин; погребан е в София.