Или култура,
или Барби
- Бяхте гост в Шоуто на Слави Трифонов. Работили сте доста в телевизията - как го оценявате от професионална гледна точка?
- Предаването е направено по американски шаблон, от типа на шоуто на Джони Карсън. Развлекателно е, изисква определен медиен талант. Водещият въобще не е глупав човек и знае с кого как да се държи.
- Това е сатирично предаване, с критична насоченост, но за мен по-интересни са целите на сарказма и в тях прави впечатление явната им дребнавост. Дори и вие някак пропуснахте любимите си теми: глобализацията, неграмотните деца в Щатите...
- Тази телевизия все пак е собственост на Мърдок. Това е сериозна финансова организация, движи се по определени правила. Не можеш да получаваш заплата от Мърдок и да бъдеш критичен към американците. Това е нормално нещо и се нарича цензура.
- Нормално?
- Да, нормално. Който плаща, той поръчва музиката. Водещият не прави предаване със собствените си пари. Шоуто е сериозно търговско предприятие, добре измислено, затова има и голямо влияние. Това е нормалната манипулация на днешните медии и единственото, което мога да кажа, е, че този водещ се отнасяше с уважение към мен и харесва моите филми.
- Каква е според вас същността на режисьорската работа?
- Най-важното за режисьора е да има собствена гледна точка. Ако му липсва, ще може да работи само в Холивуд.
- На пресконференцията говорихте за барбизация на света. Сигурен ли сте, че ако човечеството в крайна сметка се сдобие с уеднаквени пластмасови глави, няма да бъде по-щастливо?
- Не знам. Кой както иска. Това също е вариант, но ми се струва, че той може да доведе до упадък на световната култура. А тя е единственото богатство на човечеството.
- Все пак световната култура едва ли може да бъде разрушена толкова лесно.
- Да, но барбизацията прави опити. Е, с едното ще се простим - или с културата, или с куклата Барби.
- А не можем ли да ги съчетаем по някакъв начин?
- Не. Това вече е постмодернизъм. Навярно знаете какво е мнението ми за него.
- Да, знам, но не ви ли се струва, че полицейщината е също толкова опасна?
- Полицията и номенклатурата са абсолютно необходими за държавата. Колкото по-малко полиция, толкова повече барбита. Свободният пазар и пълното отсъствие на регулация ни натресоха ситуация, в която МВФ, Световната банка, "Макдоналдс" и "Шел" достигнаха като монополисти до Африка, Латинска Америка и Източна Европа. Така че, може и да е тъжно, но националната бюрокрация е необходима. Трябва да се избира между свободата и безопасността. След 11 септември 2001 хората масово започнаха да се отказват от свободата си в името на безопасността. Можеш да си мислиш за свобода само докато не ти се пече яйце на задника.
- Странно е да чуя тези думи от режисьора на "Влакът-беглец" - един от филмовите апотеози на свободата.
- "Влакът-беглец" е филм за трагичните измерения на свободата. Свободата е преди всичко илюзия, за съжаление. Тя всъщност е способността на човек да се самоограничава. Ако не се самоограничава, той се превръща в дивак. Разбира се, можете да живеете на самотен остров и да бъдете свободен. Но не знам защо, всички искат да бъдат свободни не на самотен остров, а в Ню Йорк или Швейцария. Хващаш гората като Хенри Дейвид Торо и си свободен. Никой обаче не постъпва така. Търси се едновременно свобода и комфорт. А те са несъвместими. И безплатно сирене има само в капана.
- Имате ли поглед върху новото руско кино, филмите на Алексей Балабанов например...
- Не са лоши филми. Нищо ново, разбира се.
- Все пак това са руски филми, които екзалтират руската публика...
- Да, те са професионално направени и затова публиката ги харесва, но не прибавят нищо ново към самопознанието на човека. Когато Достоевски е писал, той е правил нещо ново, а тук всичко е ясно - тези са добрите, онези са лошите. Малко е скучно. Ако Балабанов беше снимал филм за човек, който убива някаква бабичка, а след това страда; и ако във филма става въпрос за неясните неща, тези, които ни се изплъзват от определение - добро, зло, свобода, не-свобода, той би бил истински художник. Но Балабанов не иска нищо да разбира, всичко му е ясно.
- Но все пак филми с подобен заряд днес се възприемат много трудно от публиката. Мислите ли, че е възможно да се върне времето, когато Антониони и Фелини бяха популярни режисьори?
- Надявам се, ще видим. Времето само ще си покаже. Балабанов е много талантлив, но не се е самоопределил като човек.
- Вие говорите против холивудската система, но ето, Тери Гилиъм например успява да прави своето си кино и в тези условия.
- Тери Гилиъм създава интересни неща, но не знае къде да сложи края и къде - началото. Не разбирам защо той изобщо прави филми. Мисля, че и Гилиъм не си отговаря на този въпрос. Той е много добър художник и това му пречи. Режисьорът трябва да мисли, а не да се увлича само от дизайна на филма; да познава самия себе си, да е определил в личната си система координатите добро и зло. Трябва да се чете - книгите на Бергман са много поучителни, Питър Брук е задължителен, въпреки че се занимава с театър, важна е неговата философия, Ницше, Маркиз дьо Сад, Русо... Кинорежисьорът трябва да бъде мислител, а не музикален изпълнител - т.е. само да свири. Той трябва да знае своето местоположение в света, в културата, в ценностите... Да знае кои сега са враговете на човечеството.
- А хората на село, те дали знаят тези неща? Все пак си мисля, че за истинската култура на един народ може да се съди основно по селото му.
- Само що се отнася до селските държави като Русия, като България... Във Франция село в този смисъл въобще не съществува.
- Именно.
- Да, в нашите страни селянинът се явява основа на културата.
- А какво може да се каже за културата на един народ, ако в селото му хората са предимно над активната възраст и основното занимание е алкохолизмът?
- Значи такава им е културата. Ако само пият по цял ден, то за това има някаква причина. И една от причините е православието. Китайците например не пият. Трябва да се търсят отговори. Ето въпрос: защо китайците не пият, а православните лочат като смокове? Католиците пият по-малко, протестантите - още по-малко, а работят повече. Интересен проблем, как мислите? На нашите селяни трябва да се помогне да осъзнаят своето място. И хората на киното - ние също сме отговорни за това. Но кой ще си гледа отговорностите, като в православната култура човек пред Бога не е отговорен? Той си греши, Бог му прощава.
- И това не е редно според вас?
- Бог е добър, затова са толкова лоши учениците му.

6 март 2004

Разговора води Никола Бошнаков


Андрей Кончаловски е руски режисьор, роден през 1937. Още с късометражния си студентски филм "Момче и гълъб" печели "Бронзов лъв" от Венеция `62 в раздела за детски филми. Следват добре познатите и у нас "Първият учител", "Историята на Ася Клячина, която обичаше, но не се омъжи", "Вуйчо Ваньо", "Сибириада" (Кан `79 - Голямата награда на журито), "Влакът-беглец" ("Златен глобус" за мъжка роля на Джон Войт) и т.н. На 8. Международен София Филм Фест Кончаловски представи своя филм "Домът на глупците" (Голямата награда на журито от Венеция `02) и автобиографичните си книги - "Възвисяваща лъжа" и "Принизяваща истина".
Разговор с
Андрей Кончаловски