За съдбата да си виновен

"Козметика на врага" е втората книга на Амели Нотомб, която излиза на български с марката на издателство "Колибри". Нотомб е сред най-нашумелите имена в съвременната френскоезична проза, носителка е на множество награди, преведена е на 15 езика. Затова и своевременното й лансиране у нас е безспорен успех за "Колибри", които продължават да са най-доброто издателство в областта на френскоезичната литература.
По подобие на "Изумление и трепет", и "Козметика на врага" е лаконична откъм изказ и щедра откъм въображение книга, която провокира мисленето, разбива клишетата и оголва конвенциите.
Може да се каже, че "Козметика на врага" е книга за аза и неговата тъмна, непозната страна, за неговото то и за невъзможното свикване и приемане на това то. За аза като ти, което е вътре в нас, което не познаваме и не искаме да познаваме. Но което често проектираме върху другите, било от невежество, било от страх, било от желание панически да избягаме от неудобните и неприятни знания.
Но Нотомб със сигурност не се задоволява само с това да романизира тезите на Фройд, Юнг или който и да е популярен психоаналитик. В 100-тината страници диалог на аза със себе си тя събира ключови имена и тези от френската философия, превръщайки диалога на своите герои не просто в диалог между аза и неговото ти, между човека и неговия двойник, но и между твърдения, разбирания, митологеми. Защото спорът между аз и ти в крайна сметка се оказва спор за правото и вината, за вярата и безверието, за предопределеността и човешкото противодействие. Спор за това докъде се простира силата на доброто и на Бога и не е ли закономерно, че Господ е безсилен, а страшната мощ е достояние единствено на вътрешния враг, на дявола в нас, на злото. Иначе казано, книгата на Нотомб пита не сме ли предопределени към злото, неговото изкушение не е ли по-печелившо и не е ли обречено човешкото същество или да даде воля на врага в себе си, или да се окаже губещо. Защото човек си мисли, че един добър господар бди над главата му, а изведнъж разбира, че го владее зловещ тиранин, настанил се в корема му.
Малко по-общо може да се изтъкне, че и тази книга на Амели Нотомб гради философията на врага, видян като неизбежност и съдба, като част от всеки от нас. Врагът, който руши всичко отвътре и самодоволно показва колко крехка е всяка реалност и как всяко нещо има своята опака страна. Точно както у романтиците, които обичат зад красивото да зейне някаква причудливост, някаква грозота, така и в "Козметика на врага" невинността и опитността, красивото и грозното губят своите очертания и границите между тях се размиват.
Да се доближаваш до другия - казва книгата на Амели Нотомб - може не само чрез любовта, разбирането, говоренето с него. Да се доближаваш до него, да си с него може и като се опитваш да го разболяваш психически, като го употребяваш, като го унищожаваш. Достатъчно е да се изповядва философията, че истинското опознаване на другия става чрез егоизма, насилието и смъртта. В този смисъл "Козметика на врага" е една тъжна, но откровена и стряскаща книга, която настойчиво се опитва да ни вгледа в нас самите и която с цялото си различие се вписва в линията, подета от "Парфюмът" на Патрик Зюскинд и на филми от типа на "Да срещнеш Джо Блек".

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Амели Нотомб. Козметика на врага. Превод от френски Светла Лекарска. ИК Колибри,
С., 2004.