Сухи корени

Персонажите в "Незнанието" са усвоили нова (френска или датска) култура, но матерната им (чешка) култура отказва да го признае - и когато с демократичните промени се завръщат в родината, техните семейства и приятели санкционират годините на емиграция с активно мълчание. Обаче и в местата, откъдето се връщат, продължават да ги интерпретират като значими предимно през тоталитарния им опит... И изискват акустиране в Итака.
Изобразените от Кундера герои са "на чужда земя" повече в собствената си родина, отколкото в "новата". Те усложняват интуициите за себе си и другите, рискуват в политически план:
"(...) приобщаването към комунизма няма нищо общо с Маркс и теориите му; епохата само предостави на хората възможността да удовлетворят най-разнообразните си психологически потребности: потребността да се представиш за неконформист; или потребността да се подчиняваш; или потребността да наказваш лошите; или потребността да бъдеш полезен; или потребността да вървиш напред към бъдещето заедно с младите; или потребността да бъдеш заобиколен от голямо семейство. (...) Комунистическото убеждение вече не отговаря на никаква потребност. То е станало дотам неизползваемо, че всички лесно го изоставят, без дори да си дават сметка за това."
Своечужди навсякъде, персонажите на Кундера са принудени да споделят най-интимните си неща само помежду си. Последвалата еротична експлозия обаче показва разминаване - на минало с бъдеще, на памет със забрава... А тоталитарното време се оказва не само тирания, фалш, стоицизъм, болка. Не само бит.
Допуснах тези нелепи огрубявания на фабулата в полза на по-чистия преразказ. Не смятайте обаче, че романът е семпъл (в него има изумителни припокривания с "двойната принадлежност" на Цветан Тодоров). В белетристичен план "Незнанието" не достига тътена на "Шегата" и "Непоносимата лекота на битието", но вниманието към плохите на социалната тъкан и безстрашието пред нееднозначността на миналото възбуждат ума до последната точка.

М. Б.


P.S. Доколко полезна за нас е фикцията на Кундера? Днес словоохотливите софийски занимания със социализма са я предвзети, я цинични, я направо глупави (примери като последния брой на "Социологически преглед" са вълнуваща рядкост). В приемливия случай те носталгират по всекидневието, вместо да се изправят пред пълнотата на изпитания от реалните жертви ужас. Затова действително потърпевшите от този небивал социален експеримент неловко мълчат.
И тук не визирам само литературата.





Милан Кундера. Незнанието. Превел от френски Боян Знеполски. ИК Колибри, С., 2004. Цена 7 лева.