През 1988 г. Чавдар Кюранов беше един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Искаше промяна в името на добруването на хората. Каза, че е социалдемократ, отсече, че е за неутралитет на България и по неговия си начин - тихо и възпитано, вървеше ден след ден, години наред, без да се отклони от пътя си.
Той беше най-школуваният човек сред цялата онази разнолика и разноезична тълпа, която поведе българите по пътя на политическата промяна и прехода. Западните журналисти го търсеха, за да им казва какво става у нас и защо така става. Той умееше да говори на техния език.
Чавдар Кюранов беше не само забележителна фигура в политическите промени. В него имаше човешка мяра. В края на 1989 г. беше против създаването на СДС и посочваше за това множество причини, но когато това се случи, стана първият учител и съветник на прохождащата синя коалиция по въпросите на протокола и процедурата. Любомир Собаджиев, бурният водач на Движението Гражданска инициатива и съосновател на СДС, заболя прикован в инвалидна количка. Беше забравен от властващите седесари, а социалистът Кюранов не само го навестяваше, но и го водеше на различни обществени прояви. Да си кажел и Любо думата, защото Любо е демократ. През лятото на 1989 редактирахме някакъв документ на Клуба и споменавахме името на противен индивид, а Кюранов ни спря: чакайте!, сигурни ли сте? Не бивало да се хвърлят непроверени обвинения срещу политическия опонент, защото въпросът бил имал и морална страна.
Нужен ни е споменът за Чавдар Кюранов, защото преди петнайсет години излязохме от априлската епоха на Живков, а днес влизаме в априлската пролет на НАТО. Решенията на Оня пленум били взети на 2 април 1956, решенията на този ще честваме също на втори, само че през 2004. Случайностите са целесъобразни. Изговореното, изпятото, издекламираното по живково време ще може да бъде повторено и наново изживяно. Навремето априлският пленум беше алтернатива на неосталинизма. Той беше по-добрият вариант. Сега НАТО е алтернатива на хаоса в постсъветското пространство. Това е по-добрият вариант. Но ние в България можем отново да се озовем сред априлска вятърничавост. Същите инсайдери ще се уливат и ще вършат безобразия.
Ще се наложи ли пак да се прави Клуб за подкрепа на гласността и преустройството? Ясно е, че днес гласността е ефимерна, а нашият капитализъм се нуждае от преустройство.
На България отново са нужни спокойни, интелигентни и почтени хора като Чавдар Кюранов.
Но да почива в мир духът му!

Петко Симеонов