Материални събития

Скандалът около Пол де Ман от края на 80-те години, свързан със статии, които е писал и публикувал в колаборационистки вестник в началото на Втората световна война, за дълго време позволи да бъде пренебрегвано критическото наследство, подписано с неговото име. Достатъчно красноречив е фактът, че почти завършената през 1983 г. книга на Де Ман "Естетическа идеология" успява да излезе чак през 1996 г. Сериозната хуманитаристика може само да се надява, че идва краят на периода на забравата на големия литературовед.
Един от поводите за подобна надежда дава излезлият през 2001 г. сборник "Материални събития. Пол де Ман и задгробният живот на теорията", посветен на творчеството му. Този сборник събира текстове на известни мислители от различни области, които поставят в центъра на анализите си въпроса за материалността, както той е разкрит в "Естетическа идеология". При Де Ман материалността се явява като проблем, свързан с отношенията между констативен и перформативен език, и препраща към тематизирането на прехода от приеманото като първично място на тропологическите системи към предхождащата конституирането на това място фактичност на вписването. Материалността е материалност на вписването като съпротива срещу идеологията, която налага модел на референция върху "концептуалното пространство, чийто импулс е да измисли организираща основа или непосредственост (субект, опит, история)", които ще се стремят да заличат перформативния статус на самото вписване. Въпросът е, че вписването променя самата предходност, първичното. От друга страна, ясно е, че материалността, за която говори Де Ман, е по-особена. Както казва Дерида в своя текст, това е материалност без материя, материалност на буквата, която има съпротивителна сила, без да има материална субстанция, и тази сила е "извлечена от разединяващата, разчленяваща, трошаща, разглобяваща и дори дисеминираща власт, която Де Ман придава на буквата".
Анджей Вармински, Майкъл Спринкър, Аркади Плотницки, Т.Дж.Кларк, Том Коен, Лорънс Рикълс, Дж. Хилис Милър, Барбара Джонсън, Ернесто Лаклау, Джудит Бътлър и Жак Дерида са участниците в този прекрасен сборник, които тематизират материалността при Де Ман, като я обвързват със съответната област, в която работят. Така делото на големия литературовед влиза в разговор, подкрепя, опровергава или е опровергавано от позициите на историята на изобразителното изкуство, немския романтизъм и некласическата епистемология, психоанализата, филмовите изследвания, политологическите анализи от грамшиански или алтюсериански тип. Оттук става възможно поставянето на важни въпроси, които биха определили собствената ни нагласа към онова, което ни сполита като история. Такива въпроси са този за една логика, която съчетава логиката на събитието с тази на машината; за отношенията между тропологията, тялото и перформатива; за работата на идеологията; за връзката на лирическите и правните употреби на антропоморфизма и т.н.
Аркади Плотницки казва в своето изследване, че "в крайна сметка всяко събитие... ще докаже, че е уникално - нередуцируемо единично и беззаконно". Текстуалното събитие, което представя делото на Де Ман, със сигурност е разкрило вече своята уникалност и единичност. Това, което може да се добави, е, че и самият сборник сам по себе си доказва собствената си несводима сингуларност, поради което също трябва да бъде мислен като събитие.

Дарин Тенев

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Material Events. Paul de Man and the Afterlife of Theory,
Ed. B.Cohen, T.Cohen, J.Hillis Miller, A.Warminski, Minesota UP, Minneapolis/London, 2001