Европа, полът и субектността
Между 4 и 6 март т.г. в София се състоя международна конференция "От Изток на Запад: миграцията, жените и интер-националността в Европа". Тя беше организирана от Центъра за социални изследвания на пола към Философския факултет на Софийския университет, за да представи аналитичните резултати от международно изследване на тема "Жените като субекти на миграцията и брака".
Финансираното от Европейския съюз изследване е проведено от екипи на пет университета, негов основен координатор е Луиза Пасерини от Европейския университет във Флоренция. Сътрудници са холандски екип от Университета в Утрехт с ръководител Роси Брайдоти; унгарски екип с ръководител Андреа Петьо; датски екип с ръководител Хане Петерсен от Университета в Копенхаген. Българският екип се ръководи от Миглена Николчина.
Основавайки се върху детайлен интердисциплинарен анализ на над 100 интервюта с български, унгарски, италиански и холандски жени в страните-приемници, изследването хвърля светлина върху жизнените стратегии на жени, които след промените от 1989 опитват да организират живота си по нов начин, мигрирайки в Италия и Холандия.
Самата конференция премина на два етапа. Първият беше замислен като запознаване на титулярите на изследването - известните феминистки изследователки Луиза Пасерини и Роси Брайдоти, с учени от България и региона на Централна и Източна Европа. На 4 март в Унгарския културен институт се проведоха два паралелни семинара, посветени на текстовете на Луиза Пасерини и Роси Брайдоти. За коментар и представяне на собствени изследвания бяха поканени Йелисавета Благоевич от Белградския център за женски изследвания, Катерина Колозова от Евро-балканския изследователски център в Скопие, Ирина Жеребкина от Харковския център по джендър изследвания, Даниела Колева от катедра "Културология" към Софийския университет и Алинка Жупанчич от Словенската Академия на науките.
Семинарите бяха последвани от два дни, в които участниците в проекта представяха конкретните си изследвания, а аудиторията имаше възможност да чуе и коментарите на известни европейски изследователки в областта на миграцията и пола, като Хелма Луц от Университета в Мюнстер, Германия, Анн-Мари Фортие от Ланкастърския университет, Елеонор Кофман от Нотингамския университет, Агнеш Харс от Икономическия институт в Будапеща.

Н.П.А.



- Като координатор на международния изследователски проект "Жените като субекти на миграцията и брака" как оценявате последвалата конференция?
- Провеждането на конференцията в София беше от изключително значение. Първо, защото предприехме маршрут, противоположен на онзи, който обектът на нашите изследвания - мигрантките от България и Унгария, е извършил. Конференцията беше извънредно важна именно за онези, които дойдоха от "запад" на "изток". И именно за нас, благодарение и на начина, по-който беше организирана, тя маркира важен момент за формирането на субектност. Това преживяване не беше само, както казват французите, географско "deplacement" - с идването си тук и чрез срещите си с жени от тази част на Европа имахме възможност да разберем и да представим проблемите им в модуса на една засилена интер-субектност. Мисля, че в немалка степен сближаването на гледните ни точки беше работа на интуицията. Това, че бяхме заедно и дискутирахме заедно, ни накара да мислим различно; и вярвам, че резултатът от този обмен ще стане видим в изследванията. Казано по друг начин, "coming east" придоби за нас символично значение.
По някакъв начин това означава и проектиране на резултатите от нашата изследователска работа в по-далечен план. Конференцията, замислена като заключителен етап на проекта, може да се разглежда и като начало. За нас беше много важно да включим в изследванията си новите гледни точки, появили се в хода на конференцията, и така да обогатим анализите си преди окончателната им публикация. Въпросите на дискутантите откроиха и някои ограничения, на които се натъква изследването и които съзнателно сме си поставяли поради необятността на проблемите на миграцията в днешния мобилен свят. Всички поканени дискутанти, широкоизвестни специалистки по проблемите на миграцията, разпознаха и оцениха значението на приложения от нас нов подход. Постижението ни е да разглеждаме жените, белязани с етикета "мигрантки", като субекти на своя собствен живот и деятели на своите решения. Така те не биват третирани като безчувствени автомати, ръководени само от икономически съображения - да се омъжат или да последват партньора си, а като субекти, вземащи самостоятелни решения и изработващи свои идеи за Европа и света. Резултатите от проекта стават все по-разнообразни, включително предстоящата книга и интервютата, които ще се появят в Интернет.

- Встъпителната ви лекция беше озаглавена "Констелация за бъдещето: половото различие и субектността в Европа". Може ли да поясните вашето понятие за констелация?
- Подходът, който предложих и който постави начало на дискусиите, е идеята за констелацията като сбор на три понятия, набавили си и емоционална стойност: Европа, пол/род и субективност. Те формират окръжност - едното отвежда към другото. Не давам приоритет на никое от тях, макар понякога да изглежда, че едното понятие има ролята на двигател спрямо останалите. Европа, пол/род и субективност трябва да се разглеждат заедно и затова използвам за съединяването им термина констелация. В психоаналитичното си значение у Юнг той указва набор от обвързани психични елементи, които не могат да оперират поотделно. Връзката между тях често е невидима, несъзнателна или полусъзнателна. Пример за действието на тази констелация може да бъде пропозицията "да бъда европейка". Тя изразява грандиозна промяна: променя се значението на понятието "жена", на понятието "Европа", както и на понятията за "съществуване" и "ставане". Всяко от тях се движи динамично, но се отчита и съпътстващата промяна на съвкупността им. Те се придвижват като конфигурация от звезди през времето, променяйки съответното си място по отношение на връзката с другите понятия и във връзка с основната си позиция.
- В текстовете си разглеждате емоциите като "важни за задаването на хоризонт на самоопределяне и интерсубективен обмен"1. Какво е мястото им в изграждането на подобни констелации?
- Тъй като термините, за които говоря, са индикатори на частично неосъзната или полуосъзната реалност, те могат да бъдат свързани и с реалността на емоциите. Например, ако се определям като жена, правя това чрез набор от емоции; ако се определям като европейка, също влагам емоционално отношение в това. Субектността също е структура, обединяваща емоции и идеи. И все още има доста неща, които не забелязваме в движението на тази констелация, ако я разглеждаме в най-общ вид.
- Може ли да коментирате въздействието на феминистката наука върху разглеждането на проблемите, свързани с въпроса за Европа и европейската принадлежност?
- Проблемът е в това, че макар описваната от мен констелация да се променя динамично, от много хора тази промяна не бива забелязвана. Медиите не я отчитат или я разглеждат по опростен или банален начин, или пък забелязват само нейни определени аспекти. По този начин приносът на различни феминистки изследователки относно въпросите на европейската принадлежност не достига до аудиторията на вестниците и телевизиите. Това само отчасти се дължи на предубедеността и полово маркираната природа на медиите и публичната сфера, доминирана от мъже изследователи. То се дължи и на недостатъчните опити за обвързване на феминизма и европейската принадлежност по ясен и разбираем начин. Можем да направим много в тази насока. Разбира се, това не означава, че трябва да завоюваме пространство в медиите, съвсем не, но трябва да намираме повече и по-разнообразни начини да общуваме помежду си и да осъществяваме контакти с жени от различни части на Европа.
В този проект и по време на конференцията се опитвахме да критикуваме традицията на стереотипи като категоричното разграничаване на източноевропейски/западноевропейски, като критиката ни не цели премахване, а само провокиране на смисъла на тези названия. В изказванията на някои български мигрантки намерих за изключително въодушевяваща представата за център и междина - да бъдеш европеец на базата на българската си принадлежност, като България се смята за централна част от Европа (централното място бива възприемано както географски, така и символно). Това е начин за предефиниране на "изток" и "запад" и може също да означава: "Ако тук е център, значи съществува и Европа на изток от нас..." Знаете, че хората често си задават въпроса дали Русия наистина е част от Европа...

- Може би имате предвид постоянното изместване на "изтока"?
- В исторически план, а може би и до днес, "изтокът" се е възприемал като лимит, като крайна точка, която стои опасно близко между "нас" и "другостта". Трябва да деконструираме идеята за изтока чрез де-териториализиране на идеята за Европа. Де-териториализацията означава също, че всеки решава дали принадлежи към една или друга част от Европа и света, че всеки има различно чувство за принадлежност. Не е задължително всички да притежаваме чувство за принадлежност към Европа. Може би и в тази страна има хора, които не искат да изразят принадлежност към Европа...
- Виждате ли връзка между понятието за де-териториализация и желанието за преодоляване на национализма, за навлизане в пост-националистичен свят?
- Може би. Не виждам защо да няма връзка, макар че специално аз достигнах до това понятие по друг път. В някакъв момент тази нескончаема дискусия кой е в Европа и кой - извън, и особено споровете около източните й граници, станаха непоносими за мен.
Тук влиза и спорът за мястото на Средиземноморието. Още през 30-те години на XX век включването на средиземноморския регион се е възприемало като начин за разширяване на Европа на юг и изток към Африка и Азия. Но днес аз не се интересувам дали Турция и Мароко са част само от Европа, или само от Азия или Африка...
Интересуващата ме идея за де-териториализация е свързана с разтварянето на идеята за Европа в културен план. Онези страни, които географски не се възприемат като част от европейското пространство, могат да се причислят към него. Това е отчасти схващането, че всеки може да бъде освен европеец и още много други неща.
Особено ме занимава опитът да се изследва това понятие тук, в България. Подобно изследване би имало един резонанс, ако го провеждам в Италия и Германия, и съвсем друг тук, у вас, поради близостта до Турция. Ако съществува противодействие на Европа срещу турците, като реторическа традиция от миналото, то въобще не бива да бъде пренебрегвано, напротив. Тъкмо в тази връзка смятам, че би било наистина интересно онова, което идва от страни като България като критика към европоцентризма. То е от съществена важност, защото се изказва именно от една различна позиционираност.

- Как обвързвате идеята за "инвестиране на афект" в набавянето на европейска принадлежност с резултатите от конференцията?
- Дерида казва нещо много важно: "Чувствам се европеец измежду много други неща." След обмена на мнения между участниците в конференцията чувствам, че човек не може да се почувства напълно европеец, без да се е запознал с източните и централни измерения на европейското. Не е възможно да се чувстваш европеец само на базата на някаква си западна позиционираност. И това в голяма степен важи за жените. Мислила съм абстрактно върху проблема, но в неговата конкретика ми се струва невъзможно да кажеш "Аз съм европейка" или "Аз се чувствам европейка", без да ти е повлиял диалогът между жени от различни части на Европа. Затова смятам, че са нужни повече практически срещи и взаимодействия, за да се опитваме да провокираме стабилността на границите между различните части на Европа, управлявани от йерархични принципи.

Разговора води Надежда П. Александрова


Луиза Пасерини е професор в Европейския университет във Флоренция, Италия и Института по културология в Есен, Германия. Сред книгите й са "Фашизмът в народната памет", "Автобиография на едно поколение", "Любовта на Европа, любовта в Европа: въображение и политика в Англия между двете войни".



Разговор с
Луиза Пасерини













































































































1 Passerini, L. (2003) In Figures d'Europe. Images and Myths of Europe P.I.E.-Peter Lang, Bruxelles, pp. 21-35.