Шедьоврите не си приличат
- Какво успява да изрази архитектурният език? Какво послание архитектът може да вложи в своята творба?
- Архитектурата изразява основните черти на обществото, на неговия жизнен стил, социална структура, морал, идеали и технологично ниво. Архитектурата е синтетично изкуство, което изразява духа и мирогледа на своето общество, глобалната концепция за Вселената, за материята и духа, за отношенията: личност - общество - природа, за преходното и за вечните ценности. "Архитектурата говори и тогава, когато мълчат и песните и преданията" (Гогол), тя дава точна информация и характеристика за своята епоха.
Архитектурата е монументално изкуство, което утвърждава моралните ценности на своето общество, като оказва неотразимо въздействие на зрителя чрез емоционално внушение. Творбата е акумулирана емоционална енергия, която при досег със зрителя протича по индукция директно в неговото съзнание. Архитектурата зарежда пространството с емоционална енергия, създава определена атмосфера и настроение на даденото пространство. Тя може да изразява и да създава хармония, радост, сила, величие, екстаз, мистика и пр.
Всяко строително пространство е функционално. Но архитектурно пространство може да бъде само онова, което е естетическо и емоционално. Архитектурата постига внушение и емоционалност на външните и вътрешни пространства чрез техните обеми, форми и членения, чрез материалите и пластиката на ограждащите ги плоскости, чрез светлината, елементите и детайлите.

- Eдин от най-сложните и дискусионни въпроси е свързан с архитектурния образ.
- Архитектурният образ е продуктът на архитектурното творчество. Анализът на който и да е архитектурен образ от историята на архитектурата съдържа елементите на архитектурния език и неговите закони, синтаксис и морфология.
Тези правила и закони остават постоянни, архитектурният език като средство за изразяване и внушение е вечен. Това дава възможност да се създава архитектурна грамотност. Всеки архитектурен образ или архитектурно произведение има обаче много силен конкретен исторически заряд - духовното съдържание на образа, което е неговата същност. Но доколкото Homo Sapiens е все още неизменен, архитектурният образ съдържа вечни общочовешки ценности. Временното, преходното е стиловата характеристика на архитектурния образ.
Архитектурният образ е продукт на архитектурната композиция. Тя е същността на професионалното майсторство и се състои от принципите на творческия метод и елементите на архитектурната композиция.

- Как се е развил според вас архитектурният език?
- Исторически архитектурният език се е развил в три основни типа:
А. Конструктивно-структурален (тектоничен) език или структурна архитектура. Това е езикът на античната архитектура, на готиката, на конструктивизма, на Хай-Тека, рустиковата архитектура (Япония, България) и др. Това е език, базиран на материала, конструкцията, технологиите и тяхното естетизиране и алегоризиране.
Б. Епидермален (козметичен) език или ордерно-орнаментална архитектура (Ренесанс, Барок, Рококо, постмодернизъм). Този език е базиран на артикулация на ограждащите плоскости. Това е формална естетическа система на архитектурни форми и детайли със свои канони и догми, често отчуждена от времето, от материалната си и пространствена субстанция, което довежда до декоративизъм и бутафория.
В. Обемно-пространствен (пластичен език) или органична архитектура. Това е езикът на сводово-куполен Рим и Византия, на Романската, ислямската и на модерната архитектура. Това е език на голямата форма и протичащите пространства, израз на пространствената и функционална структура на обекта, тяхното монументализиране и символика.
Кому принадлежи бъдещето?
Логиката утвърждава органичната и структурната архитектура като образни системи, базирани върху реални величини, което им гарантира бъдеще.

- Как свързвате проблемите на формообразуването и архитектурния език?
- Формообразуването е основа на архитектурния език и на стила в архитектурата. Формообразуването изхожда или от структурно-технологичната, или от функционално-пространствената база и протича под контрола на емоционалното съзнание. Третият път, базиран на формално канонически елементи или на измислени символи и образи, е безплоден. Наивно е обаче да се мисли, че и най-авангардната конструкция или най-ефикасната функционална схема автоматически стават естетическа архитектурна ценност. Това е само "суровина" за творческото съзнание, което формира архитектурния образ и естетическите ценности.
- Мнозина теоретици идентифицират езика със стила в архитектурата и говорят за езика на Ренесанса, на Барока, на Модернизма или на Постмодерната архитектура.
- Това би могло да се приеме само като метафора. Истина е, че нито една творба, нито едно произведение на архитектурата не е без определена стилова характеристика. Нещо повече - в това се състои неговата естетическа идентичност.
Едва ли обаче може да се постави знак за равенство между категориите език и стил. Езикът е дълготрайно, надстилово явление и остава валиден в течение на хилядолетия. Той е свързан и произлиза от обективните функционални и конструктивни елементи на сградата и се развива и обогатява заедно с тях.
Стилът е израз на естетическия идеал, естетическа характеристика на архитектурните елементи, идентичност на архитектурния образ. Всеки архитектурен образ има винаги една основна стилова линия (геометризъм или органичност, романтика или реализъм, рационализъм или ирационализъм). Стилът се проявява и в селективния подход към предпочитани форми и елементи на архитектурния език. Така се формират интернационални, регионални и национални стилове.

- Стигаме до въпроса за трайните ценности в архитектурата. Дали това са стиловите черти и канони, които определят величието на една епоха?
- Историята ни учи, че това далеч не е така. Стиловите канони могат да се зазубрят от всеки първокурсник. В стил "модернизъм" са построени милиони сгради по света, но само няколко от тях са шедьоври. Стиловете са преходни. Верността към формални канони не е признак на гениалност.
Истинските ценности са продукт на творческата личност, на неговата емоционална окраска, на неговата биоенергия, която, въплътена в архитектурната творба, върши това чудо, което се нарича магия на архитектурата. Големият творец сам си създава стиловите канони и характеристики, притежава свой ярък архитектурен език.

- На XXI конгрес на Международния съюз на архитектите вие изнесохте доклад, посветен на глобализацията и идентичността.
- Идентичността е основно качество на изкуството, в т.ч. и на архитектурата. Няма велико произведение без свое силно изразено лице, без ярка идентичност. Но днес сме изправени пред един остър драматичен конфликт. От една страна глобализацията, от гледна точка на развитието на човешкото познание, на науката, технологиите, пазарите и пр. е безспорно позитивен процес, но от друга - ако не се овладеят дефектите и негативните й страни, тя може да нанесе необратими културни поражения. Вижте масовата култура, културата на сините джинси, на Макдоналдс и т.н., тая монокултура не изтрива ли самобитни белези, не създава ли на мястото на национални традиции в бита, семейството, средата, една унифицирана култура без свое лице, без идентичност, която не е в интерес на богатството и разнообразието на човешката цивилизация ?! Аз не оспорвам глобализацията като мощен фактор на развитието, да застанеш афронт срещу нея е кауза пердута. Въпросът е друг: Как, по какъв начин - в епохата на глобализацията с нейните гигантски технически възможности - културата може да съхрани своята идентичност.
Международната академия на архитектурата направи една анкета между всички свои членове - академици, това са близо 70 души - да посочат кои са десетте шедьовъра на архитектурата на XX век. В класацията влязоха: Павилионът в Барселона на Мис ван дер Рое, Къщата над водопада на Франк Лойд Райт, Капелата в Роншан на Льо Корбюзие, Центърът "Жорж Помпиду" в Париж на Ренцо Пиано и Ричард Роджерс, Олимпийският комплекс в Токио на Кензо Танге, Сидни опера хауз на Утзън в Сидни, Австралия, град Бразилия на Оскар Нимайер... Забележително е, че тези шедьоври на столетието не си приличат, не са типови, стандартни неща, това са ярки произведения на големи таланти, на Творци! И тук идва въпросът: къде - в условията на глобалната архитектура, на една архитектура без граници е идентичността?
В миналите епохи тя е била по-скоро национално обусловена, етническа. На тази основа са се формирали обликът и различията на националните архитектури: нашата, българска да речем, на северните страни, на Франция, Индия, Китай и т.н. Но тогава естественият подбор на ценностите се е извършвал в течение на десетилетия, на цели векове. А днес, когато информацията покрива светкавично, за секунди планетата, когато границите на затворените етнически общности се разпукват, когато даже националните държави се обединяват в гигантски структури - Европейския съюз, ОНД, вероятни бъдещи обединения на цяла Латинска Америка, Черна Африка... Къде в тоя свят, където границите изчезват, а етносите се разтварят един в друг, да търсим корените на идентичността?
Oтговорът, който аз давам в моите изследвания, е, че той е дълбоко в националния характер на самия творец. Защото един Ренцо Пиано е италианец, независимо къде твори, Фрай Отто е немец, Кензо Танге е японец и никога няма "да стане" американец или руснак...
Националният характер е закодиран дълбоко в личността (знаем, че генетичният код на човека вече е разкрит) и той - заедно с целия комплекс на подсъзнанието и съзнанието са онези фактори, които ще ни гарантират идентичността. Тоест, живеем в глобалния мир, но тези ценности са дълбоко в нашия код. Светът е глобален, но аз съм българин! Но тази идентичност трябва да бъде осъзната и стимулирана, а не затривана и обезличавана. За съжаление днес сме свидетели на една профанизация, на едно пълно игнориране на културните стойности, което е характерно за младите пазарни общества, каквото е и нашето. Имам собствен горчив опит през последните десетина години от диалога си с инвеститорите, по-скоро това е един знаков конфликт между архитекта като творец и психологията на новобогаташа с много пари - като инвеститор. Две сгради, произведени от една и съща строителна фирма, могат да имат еднакви параметри: равно количество тухли, желязо, бетон, прозорци, врати и прочие, еднаква себестойност ($ 1 млн. да речем) и да бъдат абсолютно неравностойни като резултат от авторското майсторство и творчески ранг на архитекта. Защото истинската ценност се определя не само по количествени, а и по качествени показатели, тя включва една културна субстанция, която е неизмерима. Тия, които мислят, че стойността на една сграда се измерва с квадратните метри, жестоко се лъжат, господа инвеститорите дори и не подозират, че качественият архитектурен ресурс един ден може да увеличи двойно и тройно продажната стойност на имотите им...
Защото архитектурата, освен икономически, социален, технически и пр. феномен е и един гигантски ресурс, с което се връщаме и към глобалната тема на ХХI конгрес на МСА - "Архитектурата като ресурс".


Разговора води арх. Атанас Ковачев



Разговор с арх. Георги Стоилов


Честито!

Архитект Георги Стоилов навърши 75 години.
Няма да се спираме тук на неговото творчество, на международната му известност, на изключителната му роля за утвърждаване на архитектурната професия у нас.
Желаем му от все сърце още много дръзновение, още много творчески успехи.

Култура



Разговора, който публикуваме тук, е част от обширно интервю с арх. Стоилов.