Медии и PR

В спор с колеги Цветан Тодоров изразява безпокойство от силните ограничения, които днес налагаме върху значението на думата "комуникация". Той твърди, че благородният й смисъл е "да се намери смисъл на живота". "Има нужда от хора, които могат да намерят формулите, темите, разбираеми за всички и способни да създадат едно общо пространство", продължава изследователят.

Къде са тези хора? Сборникът "Медии и пъблик рилейшънс. Проблеми на образованието и практиката" разколебава посочените от Тодоров тесноти, виждайки в образованието по комуникация процес, въвеждащ ни в качествен живот със сложни човешки същества в сложни ситуации. Изданието съдържа докладите и научните съобщения на 22-мата участници в едноименната научна конференция, състояла се на 17 и 18 май 2003 в София и организирана от Катедра на ЮНЕСКО "Комуникации и връзки с обществеността" на ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски", софийското бюро на фондация "Фридрих Еберт" и Българското дружество за връзки с обществеността. Конференцията е посветена на 50-годишнината на академичното образование по журналистика у нас. (В нейните рамки е проведен и докторантски семинар "Комуникация в кризисни ситуации", публикуван в отделен том. А сборникът, предмет на настоящия текст, притежава и англоезична версия.)
Ще представя някои от публикуваните научни статии.
Проф. Барбара Бернс (Берлин) разисква възможностите на PR като приложна комуникационна наука да разрешава конкретни проблеми чрез ситуационен анализ. Тя ни насочва към нееднозначните критерии за успех на PR, коментирайки изследванията на Марго Бергхаус, според която на средствата на масовата комуникация следва да се разчита чувствително по-малко, отколкото на междуличностната комуникация извън медиите.
Проф. д-р Роланд Буркарт (Виена) преглежда връзките между медиите и кризисния PR: според "хипотеза за детерминацията" на Барбара Бернс PR-практиците определят какво журналистите ще изберат за медийна новина; според "интерефикационния модел" на Гюнтер Бентеле връзката между PR и журналистиката е много по-свободна, тя е въпрос на взаимозависимост: журналистите са зависими от предлаганите от PR теми, а PR са зависими от журналистите, които могат да присвоят или не въпросните теми. Обаче "кризисните пресконференции" показват, че журналистите не приемат стандартните описания за безпроблемно минало на дадената организация преди появата на криза, а се интересуват какво и защо се е случило (колкото може по-пълно и незабавно), какви ще са действията на отговорните в ситуацията лица. Всичко друго предизвиква съмнения и разследвания.
Проф. Буркарт заявява, че не вярва, че целта на PR е информацията сама по себе си, нито пък че тя е насочена към постигане на някакво общо разбиране. И тук напомня двата идеални типа влияние чрез комуникация: убеждаването и аргументацията. Убеждаването като стил на комуникация изисква предварителните мнения да бъдат представени като вече установени факти; комуникаторите създават представата, че разискването е приключило и проблемът вече е решен. Аргументацията като стил на комуникация означава да подкрепиш едно добре обосновано с примери и данни прозрение. Добре е да имаме всичко това наум.
Проф. д-р Тодор Петев се интересува от конкурентното възпроизводство на ред и хаос в света и необратимите глобални трансформации, предизвикали появата на основаното на знанията мрежово общество. За развитието му се нуждаем, смята проф. Петев, от непрестанна активна адаптация на социалните играчи и процеси: за да се разберат помежду си хората, те първо трябва да разбират рамките на медиaта; все пак всички медии конструират реалността.
Доц. д-р Минка Златева заявява, че докато за журналистите мост към обществения консенсус е осигуряваната, селектирана, подреждана и оперативно поднасяна от тях информация, за ПР-специалистите такъв мост е въплътеното в публично послание мнение. Важното е, продължава изследователката, общественият консенсус да бъде достиган със специфичните за всяка от двете професии техники.
Проф. д-р Миролюб Радойкович (Белград) твърди, че ако журналистическата професия не може да защити чрез саморегулация същността си от PR, тя няма шансове да оцелее.
Доц. д-р Луливера Кръстева описва некачествената ("когато му дойде времето") комуникация между сегашното правителство и медиите, появата на "PR на слуховете", феномена "журналисти в ролята на пресаташета" и най-типичните PR симулации...
Изданието съдържа и статии на проф. д-р Яко Лехтонен (Финландия), доц. д-р Деян Верчич (Словения), ст.н.с. д-р Николай Матеев, проф. дфн Минчо Драганов, д-р Дияна Петкова, гл.ас. д-р Теодора Петрова, проф. д-р Бернд Шорб (Германия), гл.ас.инж. Иво Пиперков, гл.ас. Мери Конакчиева, д-р Соня Алексиева, Искра Банкова, Ваня Ефтимова, Мила Куцарова, Людмил Каравасилев, Виктор Стефанов, Станислав Радославов.

Марин Бодаков





Медии и пъблик рилейшънс: проблеми на образованието и практиката. Съставители и научни редактори Тодор Петев и Минка Златева. Издание на Катедра на ЮНЕСКО Комуникация и връзки с обществеността, ФЖМК, СУ Св. Климент Охридски, С., 2003