Днес няма кой да вдъхновява младите

Джери Шацбърг е легендарен американски режисьор, роден през 1927 в Ню Йорк. Първоначално е фотограф към популярни модни списания. След кратко занимание с телевизионни реклами, дебютира в киното с "Недоумението на едно пропаднало дете" (1970). С втория си филм "Паника в Нийдъл парк" (дебют на Ал Пачино) се нарежда сред най-интересните независими режисьори. "Плашилото" (1973) с Джийн Хекман и Ал Пачино му носи "Златна палма" в Кан. Следват "Сладко отмъщение" (1976), "Шоу на колела" (1980), "Неразбраният" (1984), "Повторна среща" (1989)... до "Денят, в който понитата се върнаха" (2000). Джери Шацбърг бе председател на международното жури на 8. МСФФ. В рамките на фестивала бе представен "Плашилото", както и изложба от негови известни фотографии в зала "Средец" на Евро-Българския културен център (9 - 14 март 2004).

- Какви са най-общо впечатленията ви от фестивала?
- Много съм щастлив, че приех поканата на Стефан Китанов. Атмосферата е уникална, пълна с енергия. Запознах се с много хора, луди по киното. За съжаление, тук почти не са гледали моите филми. И на фестивала беше програмиран само "Плашилото". Но в бъдеще се надявам това да се поправи.
- Каква е оценката ви за филмите в конкурса и по-специално мнението ви за българското участие - "Мила от Марс"?
- Много съм доволен от видяното. Всички заглавия бяха доста любопитни. Все пак най-силно впечатление ми направиха четири филма: руският "Коктебел", датският "Реконструкция", немският "Шулце свири блус" и френският "Санса". Но сега няма да издам победителя. (Смях). Довечера официално ще го съобщим. (За най-добър филм в международния конкурс бе избран "Реконструкция" на Кристофър Бое - бел. а.) Колкото до българското участие - не мога да кажа, че това е любимият ми филм. Талантът на авторите си личи, но трябва още доста да поработят. За съжаление, липсата на опит не остава скрита. Искрено желая успех на екипа, както и на всички останали млади в българското кино. В конкурса за късометражни филми на Jameson също имаше интересни работи, може би най-вече в областта на анимацията. Наистина смятам, че младите български автори имат шансове за добро бъдеще.
- Обликът на филмите ви е по-скоро европейски, отколкото американски...
- Да, това се дължи най-вече на факта, че предпочитам да гледам европейско кино. Разбира се, харесват ми филмите и на мнозина американски независими режисьори. Но виж, холивудските продукции определено не ме занимават. В последните години те се правят като за деца на възраст между 6 и 10 години и е нормално един по-зрял човек да се чувства обиден от това, което вижда на екрана. Основният проблем между киното на Европа и Америка сега е в популярността, в рекламата. Американските филми се гледат по целия свят, без значение дали са добри или лоши. През 60-те и 70-те не беше така - бяхме луди по авторското кино, френската Нова вълна, Младото немско кино, бийт-поколението, "Ролинг Стоунс"... Всичко беше ново, различно и затова много режисьори се научиха да правят качествено кино. Прочее, веднъж на фестивал в Италия ме попитаха дали съм френски режисьор. Аз се замислих и кимнах: "О, да, разбира се". (Смях)
- Веднъж вече сте снимал с европейски пари. Имате ли желание това да се повтори?
- Да. Определено. Заснех "Денят, в който понитата се върнаха" изцяло с френски средства, но всъщност снимките бяха в САЩ. Изключително съм доволен от работата си с френските продуценти. Новият ми проект ще бъде френско-американска копродукция. Работното заглавие е "Моят Симон". Става въпрос за писател от Чикаго, който от години се намира в депресия и търси начини да излезе от това състояние.
- Какво бихте посъветвал младите, които сега започват да правят филми?
- Най-вече да следват своя вкус, а не да се стремят непременно да се харесат. По принцип авторството днес е в критична позиция. Затова не можем и да говорим за изкуство в Холивуд. Но ако аз например участвам в холивудска продукция, още в началото на снимките това няма вече да е холивудски, а мой филм. Днес за младите е доста по-тежко, защото е невероятно трудно да вземеш пари с независим проект - големите студии се управляват от големи корпорации, а те правят продукции за масовата публика. Трябва да убедиш всички, че филмът ти ще е блокбастър. Въпреки че и сред големите продуценти понякога се срещат интелигентни хора.
- През 60-те и 70-те сте снимал доста известни личности. Имате ли интерес да направите същото с някоя популярна особа днес?
- Да. Бих искал да фотографирам Джони Деп, Джон Малкович... И двамата са ми много любопитни. Но 60-те и 70-те, както вече ви казах, бяха доста специфично време. Имахме пълна свобода да правим лични, интимни неща. Имаше популярни хора, които вдъхновяваха по-младите и по-неизвестните творци. Днес определено не е така. Например Джон Кенеди беше идол за милиони, докато сега едва ли някой се вдъхновява от Джордж Буш. Това е голям проблем за младите. Просто няма към кого да изпитват респект.

14.03.2004 г.

Разговора води Олег Константинов





Разговор с Джери Шацбърг