Да пипнеш оперния артист!
Аз се възхищавам на това, колко дълбоко духовни, образовани, с всестранни интереси, достойни и горди хора са моите колеги. Щастлива съм, че срещнах отклик(...)
Галя Йончева


Неотдавна сред публикациите, посветени на български оперен театър, се появи още едно заглавие - "Оперни пътеки" от сопрана Галя Йончева. Книгата обема 493 страници: предговор от автора, увод от д. изк. Розалия Бикс, 43 интервюта, заключително авто-интервю и Приложение от 40 страници снимков материал.
Самият факт, че оперен артист сменя своето амплоа и се превъплъщава в автор, прави изданието уникално, адекватно и автентично. Формата се основава на задушевни разговори с колеги и приятели - пряко свързани с изграждането на облика на Софийската опера между 50-те и 90-те години на XX век. Въпреки близките си контакти с избраните събеседници, авторката успява да установи условна дистанция, която да запази опозицията интервюиращ - интервюиран. С изходна схема от предварително замислени въпроси, Галя Йончева води разговорите умело, с индивидуален подход, като по този начин извлича ценна информация за вътрешния свят, семейната, културна и професионална среда на подбраните личности, за първите им стъпки, за избора на оперното поприще, за мястото на любовта, за професионалната ревност, конкуренция, звездни мигове и огорчения, за отношението към педагозите, колегите, ролите...
Видно е, че оперните хора са възприели формата на интервюто. Трифон Силяновски, например, решава именно при срещата с Галя Йончева да разкрие в подробности най-тягостните си преживявания и своите житейски концепции, наред със спомените за работата като оперен корепетитор... Авторката не търси еднакъв обем на материалите, изслушва разговорилите се, не редактира езиково техния изказ, с което предоставя на меломаните и бъдещите изследователи ясни и точни индивидуални характеристики. За достоверността на четивото свидетелстват и подписите на интервюираните, положени след изчитане на вече подготвените в ръкопис разговори.
Струва си да изброя избраните събеседници, чиито имена сами по себе си будят респект и интерес: сопраните Александрина Пендачанска, Благовеста Карнобатлова, Вася Радева, Галина Савова, Гена Димитрова, Дарина Такова, Лиляна Барева, Мария Димчевска, Надя Шаркова, Юлия Винер-Ченишева, Галя Йончева; мецосопраните Александрина Милчева, Виргиния Попова, Радка Гаева, Рени Пенкова, Стефка Минева, Христина Ангелакова; тенорите Георги Сапунджиев, Здравко Гаджев, Иван Венчев, Милен Паунов, Никола Николов, Румен Дойков; баритоните Асен Селимски, Никола Василев, Стоян Попов; басите Никола Гюзелев, Николай Гаубич и Павел Герджиков. За придобиването на още по-цялостна представа за атмосферата в Софийската опера допринасят и срещите с диригентите: Борис Хинчев, Иван Маринов, Михаил Ангелов, Недялко Недялков, Руслан Райчев; режисьорите: Емил Бошнаков, Петър Щърбанов, Светозар Донев; сценографът Радостин Чомаков; хормайсторът Христо Казанджиев; примабалерината Красимира Колдамова; пианист-корепетиторът Елена Миндизова; концертмайсторът Сабина Бояджиева; композиторът, пианист и оперен корепетитор Трифон Силяновски; музиковедът Розалия Бикс и музикалният журналист Марин Бончев.
Всички те са подредени като в справочно издание - по азбучния ред на първите си имена.
Луксозна, четивна, с изобилен и естетски подбран снимков материал (и на достъпна за колеги цена:) ), книгата е предназначена за широк кръг почитатели на оперното изкуство, които могат да "пипнат" любимите си оперни личности, да си "побъбрят" с тях и да съпреживеят емоциите на правещите оперно изкуство... В огледалото "Оперни пътеки" читателят неусетно разпознава и своите въжделения, колебания, въпроси, конфликти, тежки и радостни мигове.
Същевременно книгата представлява вид обемно антропологическо изследване, запечатило и по този начин съхранило ценно знание за ключовите фигури в Софийската опера и тяхната среда между 50-те и 90-те години на XX в.

Миглена Ценова