Клетката на жанра

Последната премиера на "Сатирата" е амбициозен опит за супер-продукция "родно производство" в избрания от театъра популярен стил. Здравко Митков поставя "Клетка за сестрички", без да спекулира с хомосексуалната тема, опитвайки се да следва всички основни правила на подобен тип жанрови представления. Публиката познава филма "Клетка за птици" с Робин Уилямс, Джийн Хекман и прочие кинозвезди и дори само този факт, провокиращ любопитството за сравнение с българските актьори, е добър старт към популярността на представлението. Изобщо, популярните продукции от подобен тип стъпват поне на три основни правила: първо, добра драматургия (тип well-made drama), второ, актьори-звезди и трето, зрелищност и пари, усилващи блясъка на ролите, сцената и костюмите. Без да е нужно да следва добрия стар мюзикъл, музиката също съвсем не е без значение. Мярата в микса между всичко това обаче е основното изискване, за да се получи успешен и ефектен спектакъл или филм. Впрочем, филмът по пиесата на Жан Поаре "Клетка за птици" е чудесен пример за високо-професионалното следване на тези правила. За разлика от останалите "произведения", тези на популярната култура имат свои "железни" изисквания.
Пиесата на Поаре отговаря точно на първото изискване. Тя е класическа комедия на ситуациите с чудесни роли, в която една хомосексуална двойка, притежаваща нощно заведение "Клетка за сестрички", трябва да се запознае със семейството на консервативен политик, готвещ се за избори, защото синът на единия от хомосексуалистите иска да се ожени за дъщерята на консервативния политик. Сблъсъкът на представите на едните и предразсъдъците на другите, недоразуменията, които следват от тях, са добро поле за смях и драматургът-актьор използва тъкмо този конфликт. Ролите са добър терен за всеки професионален актьор, който обича класическите драматургични характери. За актьори като Валентин Ганев (Албен) и Веселин Ранков (Жорж) не е трудно да покажат с лекота техническите си умения, макар да е възможно и повече разнообразие в детайлите при показване на характерите на двойката и нюансите в поведението им в различните ситуации; накратко, повече дискретен блясък във виртуозното жонглиране с актьорски умения и техники. Така че, в крайна сметка, тъкмо първите две правила на подобни сценични продукции: добра драматургия и актьори-звезди в централните роли, са изпълнени в представлението на Сатирата.
Трудно е да се каже обаче, че мярата, добрият вкус са удържани, особено във втората част (след антракта) на спектакъла. С други думи, където на сцената трябва да встъпи кулминацията, завихрянето, фойерверкът от недоразумения, преобличания и прочие, фонтаните смях. Вместо това преобладаващо е откровеното преминаване в пошлото и разпасаното препускане по сцената, кривенето, епидермалният "гъдел на залата" със смяната на костюми (впрочем не достатъчно ефектни за подобна продукция). Логичният въпрос е: Къде е режисьорът?
Независимо от "алтернативните форми", които приютява на своята (най-вече камерна) сцена според един често случаен избор, Сатирата все по-ясно оформя като основен свой стил "булевардето", булевардната комедия. По-точно казано, популярните комедийни жанрове. Дотук добре. По-добре някакъв стил, отколкото никакъв. Пък и нищо страшно няма в това един Сатиричен театър да избере популярния театрален регистър, стига сценичността, театралният език, в който играят подобен тип драматургия, дори когато е професионален, да не е така вехт (както при Менцел) и да не прекрачва в пошлото.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Клетка за сестрички от Жан Поаре. Режисьор Здравко Митков. Сценография Невена Кавалджиева. Участват Веселин Ранков, Валентин Ганев, Иван Радоев, Алфредо Торес, Илия Раев, Величка Георгиева, Мария Бобева, Нона Йотова, Светломир Радев, Мирослав Косев, Стефан Стефанов, Данаил Обретенов, Богдан Казанджиев, Николай Върбанов. ДСТ "Алеко Константинов".