За верността към етикетите

"Незнанието" е последният засега роман на Милан Кундера, появил се първо на испански през 2000-та, а след това и на френски през 2003 година. С него Кундера не просто продължава да развива обсесивните за писането му теми като изгнанието и носталгията, измеренията на комунизма, комунизма не само като идеология на властта, но и на всекидневието и манталитета, но и като че ли отговаря на всички онези, които питат защо той не пише на чешки, защо не се завръща в Чехия, а продължава да предпочита Франция. Защо се самоопределя предимно като френски и европейски и по-малко като чешки автор. И по-общо, отговаря, разбира се, и на всички ония, които недоумяват защо след краха на комунизма много от дисидентите и в Чехия, и в другите източноевропейски страни не се завърнаха, даже напротив, станаха далеч по-отчуждени спрямо държавите си и ставащото в тях.
Отговорът, който Кундера дава, е доста прост - завръщането е невъзможно. То е невъзможно не поради суета, самозабравяне, страх от трудностите, от скъсването с навиците и уредения живот. Завръщането е невъзможно заради отчуждението, заради променения поглед, с който те посрещат онези, които не са рискували, които вътрешно роптаят, че са се примирявали или които режимът е скършил, променил... Невъзможно е заради различната оптика, заради асиметричността, заради думите, които ги няма, заради непреводимите езици...
Завръщане няма, защото идващият си е повече чужденец от същинските чужденци. Той е този, когото мислят, че се преструва, че парадира с различността си, този, който има само спомени, на когото се губят късове от реалността, който живее с представи. С други думи, завръщащият се е вечният носталгик, страдалецът, който неустоимо копнее да си дойде, но който няма място в новия живот, защото в него виждат предателя, човека, който се е измъкнал, който не е понесъл битовото на комунизма, който се е изплъзнал от манталитета, от нуждата да прави компромиси, за да оцелява. Защото го посочват като късметлия. Защото в досега му с уж очаквалите го се срещат всъщност етикетите, клишетата, митологемите и в тази среща на верните на етикета и бунтаря срещу етикетите, диалог няма.
Кундера разказва две истории - на двама завърнали се в родината си чехи - една жена и един мъж, които побързват панически да си тръгнат за там, откъдето са дошли - Париж и Дания. Нищо, че всички техни приятели от новите родини са ги карали да се завърнат в смятаното за истински родно и заради големите промени, и заради опита да се преживее историята, и за да се преодолее носталгията. Защото не можеш да си емигрант два пъти, или на всеки 20 години в живота си. Емигрантството се изживява веднъж, веднъж се свиква с новата страна, която те е приютила и оттам-нататък се живее с болката, с вечната липса, но се живее. Опитът да се промени тази ситуация, носи само нова болка и разриви, които не могат да се компенсират. Емигрантът, човекът вкусил от другото - друг свят, друга култура, други хора, не може да ги изостави, не може да заличи 20 години от живота си, не може да ги пренесе в жертва, за да бъде приет и харесан, за да стане "един от нас" отново. И в това - казва романът на Кундера - е неговата драма, но и неговият шанс да си остане междинно същество, посредник между Европи-те, които ще стават една, между световете, които се стремят един към друг, между миналото и настоящето, между себе си и себе си...
Накратко, "Незнанието" е книга за централноевропееца, оказал се в ничия земя, оказал се никой - чужденец навсякъде, човек без дом, който изпитва болка и по страната, която е била детството му, и по страната, с която е свързал зрелия си живот. Защото не е възможно да срещнеш миналия си живот, както не е възможно да имплантираш новия в старото. Модерното завръщане, а не Одисеевото, става в един променен свят, който не разпознаваме. То среща, но и прави невъзможно събирането на аза, разцепен на два аза, които изразяват толкова противоположни същества, които не градят обща същност, които не съставят един-единствен човек...

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Милан Кундера. Незнанието. Превод от френски Боян Знеполски. ИК Колибри, С., 2004