Още пеещи травестити от Алмодовар
Лошо възпитание, 105 минути, Испания. Сценарист и режисьор Педро Алмодовар. Оператор Хосе Луис Алкайне. Музика Алберто Иглесиас. В ролите: Гаел Гарсия Бернал, Феле Мартинес, Хавиер Камара, Даниел Хименес-Качо, Луис Омар и др.

То е тефтерче с драсканици и изрезки на любими актриси. Автопортрет с перука и изкуствен маникюр. Най-вече - гланцирано списание за мода и вътрешен дизайн със собствен саундтрак (специалното участие на Жан Пол Готие се отбелязва с големи титри, а албумът с музиката на Алберто Иглесиас вече е в продажба). То може би дори е кино, но от самодостатъчното и неодухотворено, от което остава бръчка между веждите.
Новият, петнайсети поред дългометражен филм на Педро Алмодовар е съвършено пласиран продукт и неговото целенасочено и тоталитарно налагане в медиите е една от малкото му особености, достойни за възхищение. Месеци преди 18 март, датата на премиерата на "Лошо възпитание" в испанските кинозали, откъси от сценария, снимки и всевъзможни изявления (от интервюта с актьорите до панегирици от приятели-артисти) насищаха средствата за масова комуникация. Много преди да излезе в цялостен вид, лентата беше разфасована и лансирана в клипове, песни, представителни отрязъци от снимачния период и задкулисни обяснения. Тяхната "ексклузивна" поява покри всички стратегически списания, вестници, телевизии, радиа и уеб-страници, така че на 18 март нямаше нито един сериозен обществен информатор, който да си позволи отрицателна критика.
"Лошо възпитание" е занаятчийски нахвърлян разказ за три епохи в Испания - 60-те на скованото католическо образование, 70-те на залеза на франкизма и 80-те на революцията в нравите. Трима главни герои (свещеник, режисьор и актьор) с мъка разгръщат трите си хомосексуални истории от три гледни точки. За да разправи нещо, за което явно няма достатъчно плът (завръзките и развръзката са бутафорни, диалозите - предвзети и неубедителни), Алмодовар пуска в действие всичките си изпитани козове: травестити, брилянтни интерпретации на стари естрадни шлагери, шарен диско-кич, изведен до своя визуален триумф, великолепни кадри, подходящи за рекламни фланелки, Мадрид и смърт. За лично удовлетворение добавя и екстра доза кино, та в "Лошо възпитание" познавачите/снобите да открият сцена-цитат от "Двойна застраховка" на Били Уайлдър, както и позовавания на перли като "Човекът-звяр" на Жан Реноар, "Джони Гитар" на Никлъс Рей, "Закуска в Тифани" на Блейк Едуардс и "Терез Ракен" на Марсел Карне. Най-голямото желание на режисьора е филмът да е noir, черен, по онзи изтънчен френско-уайлдъровски начин, при който "може да няма полицаи, пистолети, дори физическо насилие, но задължително има лъжи и неизбежност, черти, типични за определен вид жени, фаталните..."
Жени в "Лошо възпитание" няма. Разкошните актьори неистово се мъчат да изградят двусмислени образи, което няма как да им се удаде при наличния сценарии. Талантливият Гаел Гарсия Бернал (младият мексиканец, познат в България от нелепия "И твойта майка също" и неизвестен от зашеметителния "Кучката любов") е ограничен в показване на ъгли от физиономията и физиката си, които досега камерата не е виждала. Героят на Феле Мартинес ("Любовниците от Полярния кръг") страда статично и красиво в профил и анфас. Даниел Хименес Качо, друг великолепен мексикански изпълнител, прокарва нанякъде мощна драматична линия, която се губи в цялостната галиматия. И като че ли само Хавиер Камара (санитарят Бенигно от "Говори с нея") дава повече, отколкото личи, че има, в няколкото си бързи комични появи. "Така, както стоят нещата, единственото, което ме вълнува, е зрителят да влезе в залата, където се прожектира филмът, и когато излезе, да не може да си го избие от ума," признава Алмодовар в обичайното интервю със самия себе си по повод своето най-ново произведение. Тази лента, която официално ще открие поредния кинофестивал в Кан през май тази година, официално закрива бляскавата епоха на 90-те на Алмодовар. Всичко, направено от най-успешния нов испански арт-режисьор в периода от "Жени на ръба на нервна криза" (1988) до "Говори с нея" (2002) - "Ела, завържи ме!" (1990), "Високи токчета" (1991), "Кика" (1993), "Цветето на моята тайна" (1995), "Жива плът" (1997) и "Всичко за майка ми" (1999) - е многократно по-добро и състоятелно от "Лошо възпитание". Вероятно заради разликата в самочувствието и искреността.

Нева Мичева