Живописно ежедневие

Могат ли мислите, чувствата и психическите състояния да бъдат предадени чрез изобразяване на физическите измерения на ежедневната реалност? София Хаджипапа прави това със средствата на живописта. Тя е избрала интериора - стаята или банята, където човек може да се усамоти и да погледне навътре към себе си. Жанровото определяне на нейните картини само като интериори обаче, не дава най-точната представа за тяхната образност. Действително, те показват легла, вани, завеси, прозорци, маси и столове, но погледнати от необичайна гледна точка. Тя би могла да бъде определена като гледна точка на изобразяващия към интериора. Характерно е, че заобикалящата среда е представена от седнало положение - когато, гледайки наоколо, в зрителното ни поле попадат и части от собственото ни тяло. Интересното тук е, че тази позиция е предадена от нетрадиционен ракурс - сякаш ние, зрителите, сме влезли в тялото на художничката и сме погледнали през нейните очи, надникнали сме в нейния свят. Това своеобразно воайорство разкрива пред нас интимни моменти от ежедневието на София - когато тя е сама в банята или в стаята си пред прозореца и си мисли или прави нещо. И въпреки че всичко, което е около нея, е детайлно предадено, то няма водещо значение. Преди всичко на преден план изплува нейното емоционално съзерцателно състояние - обикновено така се чувстваме, когато гледаме в една точка и през главата ни преминават хиляди мисли. За София Хаджипапа банята например е мястото, където влизаме с подсъзнателното желание за пречистване - да измием лошите мисли и неприятните спомени за случки от деня. Отпуснали сме се във ваната, пяната гали тялото ни, душът, закачен на стената срещу нас, хвърля тъмна сянка върху белите плочки, а надписът "No more tears" върху шампоана сякаш дискретно маркира желанието да се спасим от негативните емоции. Или стоим сами в стаята си, погледът ни разсеяно пробягва по флоралния десен на чаршафа и завесата, за да премине през прозореца към небето и къщите с червени покриви. В крайна сметка цялото това, обикновено неосъзнавано, действие отново препраща към вглъбяването като част от психическото ни ежедневие.
В няколко от картините си София Хаджипапа набелязва проблем, характерен за психологията на българите. Според нея понякога те изпадат в състояние на безизходица и отчаяние и прибягват до помощта на свръхестествени сили за разгадаване на бъдещето. Такъв способ например е гледането на карти. В "Любов от дълъг път" тя отново използва гледната точка на изобразяващия, за да предаде характерното действие, докато в "Този, който разбърква тестето" стаята е погледната "от птичи поглед". По своеобразен начин тези работи правят паралел с живописта на малките холандци - в обстоятелственото предаване на всеки детайл в помещенията и специфичния наситен и ярък колорит. София Хаджипапа е родена в Никозия, Кипър. Завършила е живопис в НХА при проф. Андрей Даниел.

Светла Петкова





София Хаджипапа, No more tears и други заблуждения, галерия Ирида, 25 март - 5 април 2004