Проблеми във висшето образование
На 8 април т.г. Институт "Отворено общество" организира работна среща на тема "Проблеми на висшето образование". Участниците разискваха дискусионни теми като: качеството на и достъпа до висшето образование (водещ д-р Анастас Герджиков); принципите на финансиране, интегрирането на българското висше образование в европейското образователно пространство и връзката му с пазара на труда (водещ доц. Анна-Мария Тотоманова); управлението и информационната обезпеченост на висшето образование, необходимостта от системен подход при решаване на проблемите му (водещ проф. Марко Тодоров). Водещите на практика са членове на три различни правителства.
В своите уводни бележки доц. Райна Гаврилова, директор на Института, поясни, че целта на работната среща е както стимулирането на обществени политики в областта на висшето образование, така и на поне минимален консенсус по решаването на неговите проблеми.
Тук ще се спра само на ръководената от д-р Герджиков сесия (пълната стенограма на работната среща "Отворено общество" обеща да публикува в интернет). Според водещия основните дискусионни въпроси относно качеството на образованието са следните: как да се повиши ефективността и обективността на работата на Националната агенция за оценяване и акредитация (какво да правим с лобирането пред нейни членове, дали в акредитацията да участват експерти от чужбина, дали това да става в рамките на агенцията или се налага тя да бъде направо закрита); как програмната акредитация да се осъществява по професионални направления, а не по специалности; какви (да) са вътрешноуниверситетските системи за поддържане на качеството; как вместо качество чрез проверки "отгоре" да се премине към създаване на реална конуренция между висшите училища за студентските места и държавната субсидия; как да бъдат въведени механизми, насърчаващи конкурентност между преподавателите, и възможности на студентите за избор между дисциплини, алтернативни курсове и преподаватели; как да се провежда ежегодна атестация на академичния състав и на персонала, ангажиран в обслужващи дейности; как да се проучва студентското мнение; как съобразно демографската криза да бъде адаптирана системата за квалификация и преквалификация на възрастни към нуждите на пазара на труда. Д-р Герджиков на финала заяви, че в образованието се нуждае от системен подход към бъдещите реформи и обвързване на качеството с пазара.
Проф. Ивайло Знеполски предложи паралелна гледна точка, според която рискуваме да обсъждаме непоправимото, а да не си даваме сметка каква представа има обществото за рамката и целите на самото висше образование. Според него важните въпроси са следните: защо има хем огромен прогрес в учебните програми, хем криза в мотивацията на преподаватели и студенти? Защо има качествени преподаватели и некачествени университети? Доц. Анна-Мария Тотоманова смята обаче, че проблематизацията на качеството на образованието се е превърнала в чудесна възможност за мимикрия и блокаж на нужната промяна. От какъв пазар тогава се нуждае развитието на висшето образование - от пазар на труда или от пазар на знанията?
Проф. Пепка Бояджиева засегна масовизацията на образованието, довела до хетерогенност на социалния му състав - както в областта на способностите, така и в областта на мотивацията. Тя припомни въпроса означава ли повече образование по-малко образование?.. А и по време на прехода студентите станаха два пъти повече, а преподавателите останаха същите на брой.
Проф. Йорданка Кузманова, председател на Съвета на ректорите, поиска първо изграждането на система на качеството, а после всичко останало. Тя се присъедини към проф. Бояджиева, според която българските университети трябва да участват активно в европейските мрежи по осигуряване на качеството. Проф. Кузманова смята, че именно в Асоциацията на европейските университети е бъдещето на континента.
Проф. Марко Тодоров заяви, че не се интересуваме достатъчно от средата, в която са поставени университетите - защото тя не стимулира създаването на механизми за качество. Проф. Андонов от сп. "Стратегии" изненада с твърдението, че висшите училища у нас не отговарят на възхода (?!?) на средните... Проф. Мария Сотирова не скри, че висшето образование у нас реално се занимава с отлагане на безработицата. Тя също смята, че средата не оказва пазарен натиск върху университетите. Нужни са рейтингови агенции, които да следят реализацията на възпитаниците на пазара, продължи учената.
Според доц. Румен Пранчов в пазара на фалшиви дипломи вече участват и т.нар "стари" и авторитетни университети. Според него през първия си мандат ректорът не прави реформи, защото иска да го изберат втори мандат, а през втория просто не му пука какво става в университета. Затова западната система на ректорско назначение би следвало да бъде обсъдена и у нас. Доц. Пранчов заяви, че няма да е жив да види закрит заради ниско качество български университет. Опонира му Бойчо Кокинов, според когото след десетина години у нас ще останат 1-2 университета, защото мнозинството от ВУЗ-овете няма да успеят да повишат качеството на предлаганото образование и младите хора ще предпочетат да учат навън. Д-р Димитър Вацов от сп."Критика и хуманизъм" поиска да говорим що е некачествено висше образование и заяви, че контролът трябва да осигурава санитарния му минимум. Тук проф. Знеполски заяви, че трябва да обсъждаме качеството посредством степента на трудност на влизането в и излизането от университета.
Д-р Димка Гочева зададе въпрос, вече задаван от доц. Петя Кабакчиева и проф. Георги Димитров: как да говорим, че качеството пада, след като никой не го мери... Тя заяви, че оценките за качествотото на преподавателската работа в Софийския университет се пазят дълбока конспирация...
Народната представителка Татяна Калканова сподели наблюдението си, че всички началници са съгласни с реформите, стига да не случват в техния университет. Според нея скоро ще се усети липсата на студенти, предизвикана от демографската криза, а и в момента се вече се търсят не толкова висшисти, колкото специалисти. А и за какво качество можем да говорим след като броят на студентите във филиалите е 3 пъти по-голям, отколкото в самия университет.
Какво витае тук? Може би копнеж по решителна законодателна промяна.

Марин Бодаков