В чест на Радосвет Коларов
На 6 април т.г. в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски" се състоя премиерата на сборника "Да отгледаш смисъла", в който над 40 български и чуждестранни литературоведи публикуват статии в чест на Радосвет Коларов.
Изданието, плод на подкрепените от Центъра за академични изследвания и "ММ Консулт" ООД усилия на Института за литература при БАН, Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Софийския университет "Св. Климент Охридски", бе представено с импровизация на Михаил Неделчев от Нов български университет. Собствените си мотиви да участват в инициативата изложиха съставителите Рая Кунчева, Клео Протохристова и Благовест Златанов. Думата бе дадена и на изключителния дори със скромността си патрон на сборника.
Михаил Неделчев лекокрило назова уводния в сборника текст на Благовест Златанов "Как е възможна творбата? Четейки литературознанието на Радосвет Коларов" "предизвикателен и радикален", дори отнасящ се тоталитарно с другите възможни интерпретации на творчеството на учения - и с това предизвика важни и публични, и кулоарни коментари... Тук публикуваме версия на цитираната от Неделчев статия, специално направена за "Култура". В нея Благовест Златанов се отказва от непосилната претенция да обзира многообразните аспекти на литературоведското творчество на Радосвет Коларов, предлагайки конкретни и сбити разсъждения върху подходите на учения към "литературната творба". Бих писал, че "Да отгледаш смисъла" е необичайно достижение на българската литературоведска наука, но почитта към Радосвет Коларов ме дисциплинира - и смълчава. Затова ще се огранича само с твърдението, че тепърва ще четем и препрочитаме това прекрасно издание (включително и на тези страници).
Ето го и пълния списък на участниците в "Да отгледаш смисъла":
Кристофър Норис с "Да запазиш достойнство в ничия земя: философия, социология и 'научните войни'", Боян Манчев с "Краят и вестта. Опит върху философията на повествованието", Дьорд Калман "Полето за действие на професионалистите: Канонът", Миряна Янакиева с "Метатекстът като текст и творба", Амелия Личева с "Между книгата и текста", Росица Димчева с "Образ и слово в драматургичната мисъл", Галин Тиханов с "Търсейки трети път за съветската естетика: евразианизъм, марксизъм, формализъм", Атанас Бучков с "Бахтин и Толстой - една задочна среща", Ангел В. Ангелов с "'Европейската' историческа семантика на Лео Шпитцер", Тереса Добжинска с "Стих и аксиология. Оценъчни конотации на стихотворната форма в 'Мона Лиза' на Збигнев Херберт", Добрин Добрев с "Прочитът - конструкция или реконструкция на смисловото поле на текста", Миглена Николчина със "Западът като интелектуална утопия", Запрян Козлуджов с "Категорията 'автор' като философски и наратологичен проблем (съвременни възгледи и основанията им)", Морис Фадел с "Тялото и езикът".
И още: Румяна Дамянова с "Посвещението във възрожденските книги", Николай Аретов със "За една ранна проява на 'глобализация'. музикалните предпочитания на революционерите в 'Миналото' на Стоян Заимов", Рая Кунчева с "'Дякон Васил Левски'. Опит за анализ", Пламен Антов с "Христо Ботев - митичната памет на литературата. Модели", Живко Иванов с "Бенковски и Ботев (поети и революционери в биографичния фокус)", Бисера Дакова с "'Другият' текст в 'Гераците'", Тодор Христов с "Животът и смъртта на Елка от 'Гераците'", Албена Хранова с "'Септември' и 'Хоро' в обмена на различието", Елка Димитрова с "'Пролетен вятър' - между индивидуалния спомен и колективната памет", Мирослав Дачев със "Слово и образ: В художествения свят на 'Български балади'", Милена Кирова с "Между Пътя и Мястото. Родовата идентичност на текста-Багряна", Димитър Камбуров със "Спорът между факултетите в 'История' на Вапцаров (дискусия върху дискурсите), Огнян Ковачев със "Смъртта на Вапцаров. Поетическото умение и читателското въображение", Валери Стефанов със "Студът (три истории за убийци)", Александър Кьосев с "Константин Павлов, доносчик срещу извървяното" (вж. "Култура", бр.30 от 26 юли 2002).
И още: Стоян Атанасов с "Мотивът за другия свят в рицарския роман като сцена на кипрокво", Христо Манолакев с "Мечтата на Попришчин ('Записки на един луд' на Н.В.Гогол и вълшебната приказка)", Ищван Границ с "Велимир Хлебников и руският авангард", Александър Панов с "'Птиците' на Алфред Хичкок от гледна точка на историческата поетика", Борис Минков с "Мода и цитат в 'Пяната на дните' на Борис Виан, Клео Протохристова с "Инициационната творба като литературен сюжет: романът на Майкъл Кънингам 'Часовете'".
Ще акцентирам върху представянето на изследователската група по сравнителна топология с ръководител Никола Георгиев, автор на "Литература в литературата, театър в театъра. Генеалогия на налудността". Членове на въпросната група са Петя Абрашева с публикация тук на "Укротяване на опърничавата (литература)", Петър Михайлов с "Неосъществени отплавания (по-далечни и по-близки текстови връзки между 'Хамлет' на Шекспир и 'Рибарски живот' на Вапцаров)", Деян Денев с "Разгадаването на Великия код", Дарин Тенев с "Каква му е Хекуба", Емилиян Николов с "Критика на възможността за репрезентация ('Хамлет' на Шекспир и 'Рибарски живот' на Вапцаров)", Георги Илиев с "'Рибарски живот' на Вапцаров и епизодът от 'Хамлет' на Шекспир, в който се играе друга пиеса (междутекстов анализ)".

И все пак: сред досадното изобилие сборници "в чест" и "в памет", връхлетяло хуманитаристиката ни в последно време, "Да отгледаш смисъла" действително е най-добрият. (В това ме увери и анархистът-законодател на българското литературознание.) И все пак, какъвто Радосвет Коларов, такива и повечето вдъхновени от него статии!

Марин Бодаков