Гендерът и деветдесетте

Поразява сложната оптика на новата книга на Ирина Жеребкина, някога ученичка на Валерий Подорога, днес философка от Харковския университет, оптика, която по забележителен начин разработва теоретическото място (или не-място, утопията) на посткомунистическия интелектуалец - на оня, във всеки случай, който не е бил на пионерска възраст през 1989 година. Това е оптиката на две теоретични традиции, руската и западната, чиято сдвоеност при това е от край време белязана от едната си страна от агонална, но така или иначе интерактивна динамика, и на три времеви парадигми (досъветска, съветска, постсъветска). Оптика - и не само оптика, не просто теоретически наглед, тъй като самата изследвана материя - на "гендерните 90" - внася своите исторически и емпирически примеси, които изявяват все същите геополитически и времеви ингредиенти. И всичко това в движение, по-скоро в гърч - на социално-културните изменения и на мисленето, което се опитва да ги разбере чрез непрестанния превод на преди и сега, на тук и там. Като прибавим и "гендерното" измерение, получаваме точната топика на кошмара, който се налага да промислим, за да бъдем поне донякъде интелектуално по ръста на собствената си неназовима, неизразима, травматична биография, симптоматична биография или по-скоро биография на симптома, какъвто сме. Тук и там, сега и преди (и по-преди), универсални субекти и жени (може би дори мъже). Че тази алхимия може да бъде изразена единствено с езика на дискурсивните парадокси и логическите апории е методологическият вход към изследването на Жеребкина.
Основният парадокс е може би този: универсалното отказва вече да ни зове ("фалосът не съществува"), а ние все пак си му отговаряме. Жеребкина на няколко пъти се връща към анекдота за "новия руснак" (това далеч по-бодро название на феномена, който ние наричаме мутра), който закъснял за театър и се запромъквал към мястото си, когато от сцената се чуло: "Защо закъсня?" И новият руснак започнал да се обяснява, да се извинява... Смешното е, че новият руснак не разбира какво е да си на театър, но не е ли това ситуацията на всички ни пред сцената на днешното?
Другото лице на несъществуващия фалос е обаче обсценността на властта: промените са довели не до друго, а (ще ми простите този бърз преразказ) до следното: смъква се фалическата мантия (на идеологията) и под нея... к-р. Аха, и така можело да се управлява - с просто насилие, без идеологически оправдания и декорации...
Що се отнася до "гендера", ще се огранича до следното: ако си струва да се питаме в омръзналия на всички ни спор дали и как трябва да се превежда англоамериканският термин "gender", то да оставим непроменено "руското" понятие гендер е повече от наложително: то е вече съвършено непреводимият йероглиф на постсъветския парадокс, където възшествието на вносните феминистки теории се среща с травестии, които смайват тъкмо с ударната си буквалност. Полът бил перформатив? Това тук, отсам, отдавна си го знаем и според случая си го играем...
Не навсякъде теоретичното лепило, самото то колажно и мозаечно пъстро и прорязано от неразрешими колизии, смогва да скрепи карнавалното изобилие на "гендерните 90". От това книгата на Жеребкина не губи, тъй като смайващият кипеж, както събитиен, така и интелектуален, който е обхванат в нея, може би тъкмо от това се и нуждае - едно писане, което непрестанно нарушава собствените си пред-писания в опита се да се добере до неназовимото око на бурята. Във всеки случай "гендерното деветдесетилетие" се оказва едно добро обозначение за нещото, което иначе бихме могли да наречем "травматичен преход".

Миглена Николчина

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Ирина Жеребкина. Гендерные 90е или фаллоса не существует. Санкт-Петербург: Алетейя, 2003.