Страсти Христови:
по-вдясно от десницата*
Антисемитизмът е грях срещу човечеството.
Папа Йоан Павел II


Къде са поуките на Христос, които предизвикаха революция в историята на човечеството? Къде са проповедите му за справедливост, милосърдие и любов? Читателю, не се мъчи да ги търсиш във филма на Мел Гибсън "Страсти Христови", защото няма да ги намериш. Целият филм има за основа страданието, а не революционното му послание за братство. Режисьорът, поставил си за задача да покаже по новому темата, третирана в толкова други филми, е заложил на идеята да прибави садизъм, почти непоносим за зрителя, и голяма доза кръв, каквато не е показвана в никой друг филм. За да опрости историята, вмъква "еврейски" стереотипи (в стил Шейлок) по отношение на "лошите" евреи от филма: Каяфа и други свещеници. И обратното, онези с черти на арийци ще бъдат "добрите" евреи: Исус от Назарет, Дева Мария, Мария Магдалена, Вероника и т.н. Според католическия свещеник Джон Пауликовски от Теологическия католически институт в Чикаго, "основният сценарий на "Страсти Христови" на Мел Гибсън се върти около едни зли конспиратори евреи, които преследват безмилостно Исус, докато успяват накрая да принудят с помощта на шантаж послушния Пилат Понтийски да произнесе смъртна присъда". След което добавя, че този филм може да спомогне за "увековечаването на антисемитизма" (Асошиейтед прес, 7 март 2004)
Целта на тази статия е да проучи възможните последствия, които е в състояние да разпали този филм ден, след като вярващата християнска публика го види. Съживяването на страстта е важен акт за вярата на всеки християнин и най-вече за католика. Случайно или не, но до момента "Страсти Христови" е прожектиран само в страни, където католиците не са мнозинство. Какво може да се случи в Латинска Америка, където голямото мнозинство изповядва католицизма? В края на филма самият Исус, придържайки се към евангелията, прощава на своите палачи, изричайки известната фраза: "Отче, прости им, понеже не знаят що правят!" Лука (23:34). Но каква ще бъде реакцията на зрителите вярващи католици, след като в продължение на два часа наблюдават на големия екран изтезанията на своя Спасител ? Питаме се дали и те ще простят, както направи главният равин на Галилея?
Режисьорът, създал "Страсти Христови", не може да не знае, че неправилното и буквално интерпретиране на евангелията в продължение на столетия пораждаше омраза към евреите: изгнания, убийства, погроми и дори газови камери. Имайки предвид това, католическият свещеник Джон Пауликовски добавя в цитираната по-горе статия: "За съжаление, версията, показана на екрана от Гибсън, е действала като отрова в продължение на векове и е причинила преследвания и избиване на милиони евреи от ръцете на християни". Филмът на Гибсън е опит да бъде загасен с петрол пожар, разпален преди векове. Такова е мнението на всички религиозни общности от Германия, християнски и еврейски, които не препоръчват филма и поясняват: "Той носи особен експлозивен заряд, имайки предвид положението в Европа, където се забелязва засилване на антисемитските тенденции."
Единственият начин да се постави спирачка на расовата и религиозната омраза, породени от този филм, е ден след прожектирането му (а защо не и ден преди това?) възпитатели, религиозни водачи, хората, формиращи общественото мнение, и журналистите да поставят в точен контекст това, което на екрана изглежда като възстановяване на историята.

Антисемитизъм: изопачаване на светите писания

Оставяйки за момент настрана филмовия сценарий, важно е да се посочи сегашната позиция на Католическата църква относно фактите, свързани с последните часове на християнския Спасител. Ето думите на римския папа по този повод: "Погрешните и несправедливи интерпретации на Новия завет относно еврейския народ и приписваната му вина (за разпъването на кръста) са били повтаряни прекалено дълго, като са пораждали чувства на омраза към тези хора" (папа Йоан Павел II, 21 октомври 1997). За съжаление, изминава прекалено дълго време, докато през 1965 в Nostra Aetate (Нашето време) Католическата църква пое пътя на помирението с юдаизма. Евреите престанаха да бъдат виновни за предполагаемото "богоубийство". В същия смисъл се изказа преди няколко години по повод Разпети петък и отец Раниеро Канталамеса, който изтъкна в присъствието на папата, че "прекалено дълго време евреите бяха разпъвани на кръста от нас (...), антисемитизмът бе породен именно от изопачаването на светите писания". Трябва да бъдат изтъкнати голямата ангажираност и изключителното значение на думите на папския проповедник на този знаменателен за християните ден. Друг прогрес е документът на Ватикана "Църквата и прегрешенията от миналото", заедно с искането от папата на публична прошка от евреите през 2000 в Йерусалим. Папата нееднократно е заявявал много ясно, че "антисемитизмът е голям грях срещу човечеството".
По думите на Филип Кънингъм от Бостън Колидж "споровете, породени от филма, извадиха на бял свят смущаващото твърдение, че да бъде критикуван филмът, означава да бъде критикуван Новият завет". Трябва да посочим, че библейските текстове не могат да бъдат четени буквално. Евангелията не са точно исторически книги, те са по-скоро книги на религиозно и пророческо тълкуване. Евангелията са написани много по-късно от събитията, за които разказват, и в контекста на сблъсък между новата църква и традиционния юдаизъм. Един от документите на Ватикана показва това много ясно: "Евангелията са резултат от дълъг и сложен издателски труд..., поради което враждебността към евреите има като исторически контекст конфликтите между зараждащата се църква и еврейската общност. Някои дебати отразяват отношенията между християни и евреи в епохата след Христа. Установяването на това е от капитално значение, ако искаме да изясним важността на някои текстове на Евангелието за християните в днешно време." (Папска комисия за религиозни отношения с евреите. Бележки за правилния път за представяне на евреите при проповядване и преподаване в Римската католическа църква, 1985, 21).

Пилат Понтийски - доброжелателен или авторитарен?

Избраната тема изисква изключително внимание, за да не бъде накърнена вярата на милиони хора. Гибсън можеше да направи желаната от него свободна версия на "Страсти Христови", но той категорично не може да твърди, че филмът показва фактите такива, каквито са се случили. Филмът съдържа цяла поредица от исторически грешки и изопачения. Сюжетът му е много прост, при това следва манихейската схема (манихейството е ерес, основана на двата принципа на съзиданието: за доброто и за злото - бел.прев.). Всички (или почти всички) без видима причина се опълчват срещу един-единствен човек, причинявайки му страдания чрез ужасни мъчения. Тълпата (неистина), могъщият (неистина) главен свещеник Каяфа и други сановници оказват натиск върху нерешителния и боязлив (неистина) римски управител на Юдея Пилат Понтийски, който, след като преминава през нерешителния Ирод Антипа, се чувства толкова притиснат (неистина), че с неудоволствие издава заповед да бъде разпънат Христос.
Историческата истина е коренно различна. "Доброжелателният" Пилат Понтийски в действителност е бил истински авторитарен убиец. Един от най-големите експерти по темата в света, историкът Геза Вермес от Оксфордския университет, квалифицира Пилат Понтийски като "безчувствен и жесток човек, отговорен за много екзекуции без съд" и добавя, че "римският император Тиберий го уволнил и депортирал". По-нататък добавя, че "римските управители били абсолютни господари на главните еврейски свещеници и ги назначавали и снемали по свое желание" (в. "Телеграф", 25 февруари 2004).
Отново ще цитираме Филип Кънингъм, който е на същото мнение: "Филмът преобръща изцяло отношенията между Пилат и Каяфа. Неоспорим исторически факт е, че Каяфа е зависел от римския префект Пилат Понтийски, за да се задържи на поста главен свещеник". Освен това, главните свещеници в ония времена са били като правило "садукеи" (римски приспособенци), категория хора, изчезнали още в онази епоха, без да оставят следа в юдаизма.
Историците от онази епоха потвърждават отговорността на Пилат. Римският хроникьор Тацит (I век) е на същото мнение: "Христос бе осъден на смърт... от наместника Пилат Понтийски" ("Анали 15:44). Малко по-нюансирано същото мнение изказва и историкът Йосиф Флавий: "Исус от Назарет живя в една епоха, изпълнена със сътресения, по време на която жителите на Юдея се бореха против римското владичество и много от тях бяха разпънати на кръст като християнския Спасител". Потвърждение на това намираме и в цитираната вече статия на Геза Вермес: "Разпъването на кръст е било наказанието, прилагано от римляните срещу революционерите. Исус, както и хиляди други евреи патриоти, умря на кръста."

Страх от народа

Според буйната фантазия на монахинята Ан Катрин Емерих (1774 - 1824) "съществували враждебни на Исус Христос множества от хора, които се тълпели като оси около него" (цитирана от Филип Кънингъм, уеб страница на Бостън Колидж, 25 февруари 2004). Гибсън намира вдъхновение за многобройните си сцени именно в тази измислица. Евангелията сочат, че тъй като властите изпитвали страх от народа, логично е да се мисли, че са организирали процеса и разпъването на кръста без много зрители. Те например добавят, че властите арестуват тайно и през нощта Исус от Назарет, "за да не бъде смут у народа" (Марко 14:2) и "диреха като как да Го погубят, защото се бояха от народа" (Лука 22:2). Лука добавя още, че Исус Христос е бил следван по пътя си за Голгота от "голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него" (Лука 23:27). Макар и в други откъси от евангелията да се говори за хора, враждебни към християнския месия, всичко това е коренно различно от враждебните към Спасителя тълпи, показани във филма.
В заключение ще посоча, че думите на презвитер Гилермо Марко, говорител на архиепископа на Буенос Айрес, разглеждат темата в точните й измерения: "Ако някой е антисемит, би трябвало да изпитва омраза към Исус, към Дева Мария и към апостолите, защото всички те са евреи. Исус никога не се е отричал от същността си на евреин, нито е твърдял, че е дошъл да създава нова религия; той е дошъл да вдъхне живот на пророчествата на еврейската религия..." Смъртта на Христос не пада като вина върху определена раса, това е ясно посочено в документа на Ватиканския консилиум II, "Nostra Aetate", в чийто член 4 е казано: "За извършеното в страстите не могат да бъдат обвинявани без изясняване евреите, живели в онези времена, нито евреите от днешно време."
"Nostra Aetate" добавя една фраза за върховната жертва на християнския Спасител: "Христос, както винаги го е проповядвала и проповядва и днес църквата, прегърна доброволно и движен от огромно милосърдие своето страдание и смърт заради греховете на всички хора." Една съответстваща оценка в подкрепа на нашето мнение: именно в този контекст и насока би трябвало да бъде направен филмът.

Марио Едуардо Коен
От испански Самуел Франсес






*Публикуваният текст е бил поръчан за в. La nacion, но не е стигнал до печат. Авторът го е разпространил по електронна поща и така е получен от преводача, който ни го предложи.