Казанлък + Дуковски

Пиесата на Деян Дуковски "Балканът не е мъртъв" (заглавието е перифраза на известния графит Punk Is Not Dead) представлява типичен постмодерен, весел драматургичен набор от фрагменти, който иронизира композицията на традиционната драма. От своя страна, отделните истории, които фрагментите преплитат и наслагват един върху друг, иронизират дълбоко драматичния и (медийно) популярен исторически разказ за мрачната и трагична история на Балканите, който в своята метаконструкция я представя като безкрайни, необясними кървави битки на малки, необясними тъмни народи. Заглавието на отделните сцени е също иронична игра с театрални и исторически кодове на четене, например "Сцена 17. Осман + Калигула" или "Сцена 22. Пътуваща трупа", която е алюзия към прочутата сцена на срещата на Хамлет с актьорската пътуваща трупа и "Мишеловката" и пр., и пр. Казано накратко, Деян Дуковски преобръща популярния, утаен трагичен исторически разказ в множество малки "леки", лични истории за любов, срещи и раздели; разтваря го в ежедневни микросюжети. Кемал Ататюрк реформира империята заради принудителната си раздяла с гъркинята Елени. Любовтта и случайността са основните действащи, по-точно основните играещи лица в историята на Балканите, показана от Дуковски, и тяхното значение е усилено от подчертано използваните фигури на перформативното в пиесата.
Трупата на Казанлъшкия театър ентусиазирано подема отделните любовни истории, за да ги покаже като вградени в една сантиментално-патетична и "голяма" история за любовта и свободата на Балканите: The (Love) Drama Is Not Dead. Представлението е дебют на режисьорката София Ристевка и за нея ироничното и игровото представяне на балканската история в текста е избутано на далечен по-заден план (театралната сцена например изобщо е изпаднала). Тя се интересува главно от показването на силата на чувствата и посветените в тях отделни персонажи. Затова те са отчетливо и всеотдайно изиграни от актьорите-ентусиасти в класическата комбинация от интонация, костюм и характерен жест. Достойнство е четливият и добре пространствено разгърнат сценичен разказ, макар и в един доста разтеглен и забавен ритъм. Той е (пре)структуриран около основни за Ристевска действащи лица и така се явява в добре подреден, строен, причинно-следствен сценичен сюжет. Осман бег (Деян Донков) в този смисъл е ключовото, основно действащо лице, около което "кръжат" останалите. Неговата "история", преплетена с тази на Цвета и Спасе е и най-драматично, смислово натоварена. Както е и най-спектакуларна, най-зрелищна - с особено яркото (банално) знаково обозначаване на орианталската разточителност, властовата разпасаност и пищност. Изобщо, доста разтегленият ритмично, патетичен сценичен разказ е представен с искрена емоционалност и непосредственост, които са надежден "старт". Към всичко това трябва да се добави, че най-адекватният на пиесата на Дуковски театрален жест е самото й постававяне на театралната сцена в Казанлък, който може да се види като перифраза на друг известен графит: Think globally, produce locally.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата