Медиен феодализъм

60 човека. Толкова са уволнените от собственика на телевизия ВВТ и на в. "Дума", оръжейния търговец Петър Манджуков журналисти. На зрителя няма как да не направи впечатление - от известно време сутрешният блок на телевизията "Телеутро" го няма никакъв, на екрана течат някакви серии от Острова. Което изненадва - "Телеутро" имаше собствена физиономия сред сутрешните блокове - най-конкуретната тв територия, и съумяваше сред многото други да се отличи и заяви. Е, не толкова с провокация или с битова информация, но с внимание към нещата, случващи се в полето на българската култура, все повече забравяна от останалите оператори. Кино, театър, литература, балет, опера, изобразително изкуство - всички имаха там свое запазено място и то не инцидентно и не набързо, а пространно, нашироко, съсредоточено и почитателно.

Странно съвпадение - всичките 60 уволнени са подписали лист, с който възразяват срещу идването на "лично поканената от Петър Манджуков" Уляна Пръмова за изпълнителен директор на ВВТ и отстраняването на нейния предшественик. Тоест, в случая, изглежда, не става дума за необходими съкращения в една телевизия, която визуално тръгна добре - старт, свързан, разбира се, с отделянето на доста средства, с инвестирането на много пари, но която в някаква степен не успя да се превърне в много предпочитан от рекламата партньор. Търпят се загуби, ясно е, но защо актът на предотвратяване и намаляване на загубите така директно е свързан с проявеното непокорство и собствено мнение от страна на работещите в медията? Иде реч следователно и за друго - за една вътрешно-телевизионна разправа, за наказване на онези, които не са се снишили малодушно, а високо и открито са изявили несъгласие и протест. Типично сталинистки маньовър: има (60) хора (в медията) - има проблем, няма (60) хора (в медията) - няма проблем. Но нищо впрочем за учудване - на носителя на орден "Стара планина" Манджуков, връчен му от президента Георги Първанов, май му харесват и никак не са му чужди методите на мустакатия грузинец. И тук вече е време да излезем от конкретиката, за да поставим нещата на принципна основа: наблюдава се у повечето ръководители - собственици и главни редактори, на българските медии, били те електронни или печатни, една смущаваща нагласа към медиен феодализъм, на отношение към хората, работещи в изданието като към крепостни, бурлаци, шерпи, на които е разрешено само да дърпат вестника, радиото, телевизията към сияйните Джомолунгми на пазарния успех без много-много да се обаждат, да си отварят устата или пък - кощунство! - да имат собствено мнение. Като че ли най-искрено тази нагласа е експлицирана във фраза от книгата на Тошо Тошев, главния редактор на в. "Труд" "Лъжата. Жан, Иван и другите": "Редът във всяка редакция е железен. Единствено може да се сравни с реда във войската." Знаем как е във "войската" - нисшестоящият няма никакви права, той може единствено да казва "Слушам!" и кротко да изпълнява. И ето го чудовищният, втрисащият и ужасяващ нормалното мислене парадокс: хората, призвани да защитават обществената свобода са професионално, а следователно и обществено несвободни; оковани са във веригите на послушанието, мълчанието, безгласието. В крайна сметка, оковани са във веригите на цензурата: пишат, говорят и показват само онова, което харесва на редакционното и на собственическото началство, другото или си го спестяват, или пък не минава през ситото на вътрешно-медийната цензура. С което мигом претенциите на медиите, че са огледало и коректив на обществото и властта, хвръкват по дяволите (и най-силно на тези, които най-гласовито се бият в гърдите, че изпълняват такава роля) - огледалото отразява единствено предразсъдъците и интересите на медийните шефове, а колкото до коректива - той е винаги в някаква обслужваща частни игрички посока и е далече, понякога дори в ущърб на обществената полза. В този смисъл можем без страх от грешка да твърдим: в България зависимите медии във всички случаи са доста повече от независимите, просто защото зависимите медийни началници са доста повече от независимите. И корпоративните интереси на последните влизат в рязък дисонанс с професионалния интерес на обикновените журналисти, който не може да бъде друг, освен честни, правдиви и обективни информации и коментари за случващото се в страната и в света. И се питам в тази връзка: не е ли дошло време журналистите от различните български медии най-после да се обединят въз основа на този свой единствен и непоколебим интерес, та случаи като уволняването на 60-те човека от ВВТ повече да не бъдат възможни?

Митко Новков







Петък,
ранна утрин