Новата доктрина на Ал Кайда
Още през декември 2003 г. в един "наръчник по джихад", написан на арабски, "Ал Кайда" е призовавала към атентати в Испания с цел да предизвика изтеглянето на испанските войски от Ирак. Този и други документи показват смяна на парадигмата - за терористите по-голямо значение придобиват стратегическите анализи и обмислената тактика.
Книжката е написана толкова трезво, че никак не пасва на досега познатия ни кръвожаден език на "Ал Кайда". "Ирак в джихад - надежди и рискове" гласи краткото заглавие на 42-страничния, написан на арабски, документ, който може да се намери и в "Шпигел онлайн" и който международни експерти смятат за автентичен.
От това ръководство за борба срещу окупационните войски в Ирак става ясно следното: "Ал Кайда" и съюзниците й отдавна не са произволно нападаща армия. Централна роля вече играят грижливият подбор на целите за атентати и изчисляването на политическите последствия от тях. Сега, след събитията в Мадрид, някои пасажи от тази книга, която се появи в Интернет през декември 2003 и беше проучена от експерти на норвежкия Изследователски център по отбрана, звучат почти пророчески: "Смятаме, че испанското правителство няма да издържи на повече от два, максимум три удара и под натиска на населението ще оттегли войските си от Ирак", се казва например на страница 33. "Ако след тези удари испанските части все пак останат в Ирак, може да се каже, че победата на Социалистическата партия ще бъде гарантирана и оттеглянето на испанските войски ще бъде включено в дневния ред на избирателната кампания", се казва по-нататък. Затова трябвало да се направи опит да се извлече полза от близостта във времето между евентуалните удари и изборите в Испания. Това предлагат авторите, за които се предполага, че са високопоставени кадри на "Ал Кайда".
В "наръчника по джихад" Испания е определена като подходяща за "първа плочка от доминото". След шестстраничен анализ на испанската вътрешна политика и на противоречията между общественото мнение и консервативното правителство на Хосе Мария Аснар по въпроса за Иракската война, авторите стигат до извода, че тази страна най-лесно би могла да бъде принудена да оттегли войските си. Като потенциални следващи плочки от доминото са идентифицирани Полша и Италия. Посланието е ясно: Бойците на джихад не трябва да хвърлят ресурсите си наслуки, а да ги използват обмислено.
Джихадският наръчник от декември 2003, който вероятно е написан още през лятото на 2003, твърде много се различава от повечето от досега познатите публикации на Ал Кайда. От една страна, той не е толкова практически насочен, като указанията как да се правят бомби, които идваха от афганистанските тренировъчни лагери; от друга, той е значително по-интелектуален и аналитичен от обичайните пропагандни материали. Ако в миналото говорителят на Ал Кайда Слиман Абу Гиат просто поставяше знак за равенство между САЩ и "дома на фараона" (според Корана - свърталището на злото), в терористичното напътствие има цели страници, върху които се дискутира военният бюджет на САЩ. Текстът е изпъстрен с бележки под линия, цитати от "Файненшъл таймс" и официални изявления на американското правителство. "Ние смятаме [...], че иракската съпротива е в състояние да увеличи разходите на САЩ до това, което те очакват като горна граница [...], а именно 400 милиарда долара", е заключението на авторите след анализа им на вътрешнополитическите дебати в Америка. Никога досега ислямистките терористи не са се вживявали по този начин в ситуацията на врага. Явно в терористичната мрежа вече се е наложило разбирането, че от самия противник може да се научи много за слабостите му.
"Ал Кайда" - учеща се организация? По всичко изглежда, че е така. В по-старите публикации поражението на САЩ се поставяше в религиозен контекст, представяше се като лесно и се казваше, че е само въпрос на време. А в джихадския наръчник за първи път се признава, че има и рискове; и че някои цели засега са нереалистични. Там пише например, че "единственият фактор", който би накарал Великобритания да оттегли войските си, е масивният натиск на обществеността. За разлика от случая с Испания или Италия, авторите не разчитат, че британците ще се дадат лесно след няколко нападения на муджахидините или след два-три атентата. Тази сравнително висока степен на диференциация е нова. Учудващ е и отказът от пропаганда. Текстът наистина съдържа обичайните, предназначени за муджахидините религиозни пасажи. Но се среща например и напомнянето, че не всички, които не са мюсюлмани, са врагове на исляма. Дори се подхвърля възможността за сътрудничество.
От документа личи един нов тип реализъм, вече не обрамчен само религиозно. Например анализът на глобално-политическата изходна ситуация за джихад завършва така: "Международната система [...] можем да оприличим на паяжина. И както при паяжината, където всичко е свързано помежду си, така и тук е достатъчен един слаб ветрец, за да се разкъса плетеницата." "Ал Кайда" иска да е слабият ветрец. За армията на исляма и нейните милиони воини - иначе популярен образ в речника на терористичната организация - в този документ не се говори много. Девизът е: целенасочени пробождания с игла вместо апокалиптични масови битки.
По-голямата част от книгата - около половината, е заета от обемен анализ на вътрешнополитическите напрежения и външнополитическите позиции на САЩ и съюзниците му. Поименно са посочени Испания, Великобритания, Полша, Италия, Япония и Украйна. Германия и Франция като противници на Иракската война се появяват само периферно.
Горе-долу една трета от книгата се занимава с актуалното положение и следващите стъпки на активистите на джихад в Ирак. От бойците например се изисква да не използват мобилни телефони и да не съхраняват мунициите си само на едно място, да разрушават съоръженията за добив на петрол и да изграждат сунитски муджахидински ядки в шиитския юг. Но и тук, където става дума за конкретната борба в Ирак, голямо място заемат тактическите, стратегически и теоретични разсъждения: "В тази фаза [...] ежедневно нападаме американските части, което ще доведе до отслабване на фактическите им възможности и на бойния им морал". След изключително реалистичен анализ на целите на САЩ в Ирак авторите стигат до извода, че техният отговор трябва да се състои в това да забият клин във водената от САЩ коалиция и да повишат финансовите разходи на участващите държави.
Като собствена цел те посочват създаването на ислямска държава без влияние отвън. Нападенията срещу цивилни граждани трябва да бъдат избягвани, се казва още. Колко бойци на "Ал Кайда" има в Ирак и с кои групи си сътрудничат там, книгата не издава. Но във всеки случай тя е свидетелство за професионализирането на "Ал Кайда" във военнотехническо отношение. На муджахидините отново и отново се напомня да не действат спонтанно и необмислено: "Подготовката и планирането са основите за успеха на всеки проект. Само това гарантира [...] висока ефективност, намалява (необходимото) време и предотвратява сблъсъка с опасността."
Впечатлението за трезвост, което оставя указанието за водене на джихад, със сигурност се дължи на това, че то е предназначено на първо място за вече действащи кадри, а не за нови, които тепърва трябва да бъдат мотивирани. Неназованите поименно автори тук не се явяват като "Коалиция срещу евреите и кръстоносците", както Бин Ладен и компания подписваха първите си публикации, а пестеливо наричат себе си "Сървис център за муджахидини". Това със сигурност е намек за подобното по име, завеждано някога лично от Усама Бин Ладен, бюро за набиране на муджахидини в Пешавар. По-важен от подписа на текста обаче е новият начин на мислене, който той предава. След атентатите в Мадрид убийствената му ефективност трудно би могла да бъде поставена под съмнение.

Spiegel on line

Ясин Мушарбаш
Превод от немски Ирина Илиева