Да проумеем терора
Италианците обичат да се правят на циниците на европейската политика. И те бяха първите, които казаха онова, което вълнуваше много европейци след атентатите в Мадрид. Миланският ежедневник "Il Giornale" излезе със заглавие, че терористите от "Ал Кайда" са успели да "направят" изборите в Испания.
"Ал Кайда" успя да създаде в мисленето ни връзка между военния ангажимент в Иракската война и кървавото "наказание". Мнозинството от испанските избиратели се подчини на тази логика. Ние я регистрираме, без да се замисляме как пръстенът около стара Европа все повече се затяга, как попадаме в състояние на обсада, чието разрушително въздействие върху икономиката и гражданското общество днес могат да се наблюдават в огледалото на израелската държава.
Докато много европейци все още дискутират дали "Ал Кайда" действително съществува, тази гъсто оплетена и добре финансирана мрежа от локални групи успя да изгради собствена унищожителна комуникационна структура, която успешно въздейства върху европейската политика. В комюникето за атентата от 11 март - текст, който най-после трябва да приемем сериозно - се казва: "Когато ударихме италианските военни части в Насирия, ние отправихме предупреждение към агентите на Америка и поискахме от тях да се откажат от коалицията срещу исляма. Но посланието ни не беше разбрано. Сега го казваме ясно с надеждата, че този път Испания ще го разбере." Паралелно с това човек на Ал Кайда се показа на видеозапис, представяйки се за "главнокомандващ" ислямистките сили в Европа. Това е опит собствената комуникационна структура да заговори с езика на европейската. Опит да се говори разбираемо и да се дават уроци.
Тероризмът е пропаганда на действието, езикът на действието, който често не разбираме правилно, защото ни е по-удобно, защото се чувстваме сигурни или не искаме да обърнем внимание на травмата. Но по този начин кореспондираме с бляновете на извършителите. Най-главното изказване в терористичната стратегия на "Ал Кайда" е желанието за смърт, голата агресия срещу пречещия друг: "Ние от Бригадите на Масри не съжаляваме за смъртта на така наречените цивилни ... народите на съюзническите държави на Америка трябва да подложат на натиск правителствата си, за да се оттеглят веднага от съюза с Америка... Ако се оттеглите, ще престанем да воюваме с вас." Това чисто насилие се използва срещу воюващите в Ирак държави, срещу "заклетия враг" САЩ и неговите съюзници. Така погледнато, нападенията срещу американски институции в Ирак, в Афганистан и в Африка, светкавичната война срещу Манхатън на 11 септември 2001 и масовите убийства в испанските влакове са от един и същи порядък. Това е открита война, а не "тероризъм", това е опит врагът да бъде принуден да отстъпи, като му се причинят възможно най-големи загуби.
Заедно с това има още една форма на комуникация, която по примера на руските матрьошки може да бъде наречена стратегия на "кукла в куклата". Тя е насочена срещу ислямски правителства и населението на страни, които са отпаднали от "истинската вяра" и от Свещената война, а вътре в тях - и срещу западни, еврейски и туристически анклави. Посещаваната от немци синагога в Джерба идеално показва онази смесица от култури, по която трябва да бъде ударено. И атентатът на "Ал Кайда" на остров Бали, където беше засегнат хиндуистки анклав в мюсюлмански регион, а в него пък туристите, също може да се тълкува като израз на този сложен хирургически начин за водене на война. При това от 2001 насам атентатите от този тип все повече се приближават към "старата" Европа. Така че те също могат да се четат на две нива - от една страна, като локални удари срещу ниши на съвместно съществуване на култури и религии, извършвани от местни мрежи, но управлявани от международно ръководство; и от друга - като стратегия на "Ал Кайда" да приближи фронталната война към Европа.
Двете стратегии - на фронталната изтощителна война и на хирургическите удари в отделни ниши, създават образа на примка, която все повече се затяга около Европа. В "стара" Европа не виждат това с необходимата яснота, може би защото по много причини Франция и Германия са точно на границата между двете оперативни цели на "Ал Кайда". В тези страни радикалните мюсюлмани отдавна вече правят политика. Те разчитат на една отчасти антисемитска, отчасти пацифистична общественост и на съществуващо приятелско отношение към арабите. Ако примката се затегне, Германия и Франция ще бъдат под прицела на смесица от двете стратегии; ще станат обекти на фронтален терор, който ще се изразява в прочистване на либерални ислямски центрове.
Арабските терористи вече правят успешна политика в Европа. След големия атентат в синагогата в Истанбул, шокирана туркиня заяви в лицето на немски телевизионен репортер: "За какво са ни тези евреи тук. Вечно създават ядове." Стратегията на прочистването функционира - тя води до разделение на гражданите в демократичните държави. Успехите сигнализират контакт и показват път за комуникация, която по-нататък може би няма да е едностранна. Религиозни насъсквания, споделени военни травми, младежки фантазми на омразата - всичко това споява мрежите на една европейска "Ал Кайда", в която вече приемат, че заради по-доброто "общуване" някой от другарите трябва да се появи в образа на "главнокомандващ".
Щом комуникацията е влязла в действие, нейните канали могат да се използват и в обратна посока. Тогава на терористите ще им остане само пътят към философията, към света на изтънчените радикални мисли, както се изразява немският специалист по исляма Вернер Шифауер. Често изходната точка на терористичните кариери е хуманният ангажимент към мюсюлманските съграждани. През 70-те години в Италия успяха да омиротворят 5000 въоръжени мъже, които бяха докарали италианската държава до ръба на пропастта. Италия е една от малкото европейски страни, в които политическият опит винаги се е предавал между едни и същи елити, като се започне от Ватикана, най-старата жива политическа бюрокрация в света. По онова време в Италия "общуването" с "Червените бригади" и сродни на тях организации варираше от енергична военна намеса и пълна мобилизация на съдебната система до индиректно влияние по тайни канали и чрез мафиотски кръгове. И оттам до великото дело на помирението и приобщаването, което тогава беше извършено най-вече от ляволиберални католически свещеници и интелектуалци. Не е честен онзи, който мисли нещо лошо за това.
За да се избегне паниката, немски и френски политици днес говорят, че не бива да се преувеличава опасността и да се казва, че всички демокрации били засегнати. Но мълчаливият дневен ред на срещите им ще говори друг език, в който ще се разпознава и гласът на уж с нищо несвързано с нас същество "Ал Кайда". Можем да предположим, че езикът на този европейски дневен ред ще бъде до голяма степен определян от френската страна, защото Франция е държавата, където първите четири страници на ежедневниците са пълни с всякакви новини от арабския свят и Далечния Изток. Със сигурност не е разумно да се предизвиква паника. Това би очертало само нов успех за терора. Но времето на забравата, на незабелязаните връзки и на идиотските дебати за съществуването на "Ал Кайда" наистина трябва да свърши. Време е да се разберат стратегическите намерения на терористите, да се обсъжда открито начинът им на водене на война, да се предложат ответни мерки. Сливането на тайните служби може да е от полза, но сливането на целия потенциал на евро-средиземноморския регион също изглежда необходима. Във Франция вече съществуват две институции, в които са заети стотици учени (Institut du Monde Arabe и Maison Mediterraneenne des Sciences Humaines), а в Германия преценките на някои водещи политици все още изглеждат странно безцветни, неинформирани, банални или просто дръзки. Трябва да търсим форми за комуникация на всички нива на обществения живот и разделението на властите - от правото до военния удар, от новата наука за другия и за срещата на културите до срещата на нивото на ежедневието. Тук, в основите на социалното, се разиграва онова съвместно съществуване на християни, мюсюлмани, евреи и атеисти, което, искаме или не, вече е характеристика на европейския начин на живот.

Frankfurter Rundschau online
20 март 2004

Томас Хаушилд
Превод от немски Ирина Илиева