Явлението юбилеен сборник

Безспорно е, че юбилейните сборници са много стара форма на почит към заслугите на някой известен учен, в България те съществуват почти от началото на ХХ век, но през последните десетина години явлението придоби открито хиперболични размери, поне що се отнася до литературоведските сборници. В една посока на обяснение можем да кажем, че цяло поколение литератори наведнъж достигна 60-годишна (а друго - 70- или 75-годишна) зрялост. Но учени в тази възраст е имало винаги, а сборниците процъфтяват точно сега. Затова в друга посока можем да видим техния обобщен характер на компенсативно явление - явление, което запълва някаква липса, което "наваксва" някаква традиционна, но потисната от специфичните обстоятелства проява на българския културен живот. Не е трудно да съзрем и конкретната липса - тя е травматична върху фона на предходния, "комунистически" опит и става все по-цялостна, все по-заплашителна. Имам предвид хуманитарната периодика, по-конкретно списания като "Литературна мисъл" и "Език и литература" или, от друга страна, идеологически дирижираните, но все пак налични като литературоведска сцена "Септември" и "Пламък". Научното съдържание на тези списания се разцепи на две: преводното пое към издаването на авторски книги; родното виждаме превъплътено именно в явлението на юбилейния сборник. Добрата новина в тази промяна е много по-трайният и внушителен, книжен вид на новите сборници. Лошата новина е в крайно непредвидимите срокове на тяхната издателска реализация. Понякога минават години, самият юбиляр е забравил за своя празник, а участващите негови почитатели са публикували своите текстове в други издания, не на последно място като част от собствени книги.
Всичко, което казах дотук, се отнася в пълна степен за сборника, започнат в чест и завършен в памет на Тончо Жечев. Петгодишното закъснение се компенсира донякъде от "личните" качества на изданието: обем от 600 страници, голям формат, луксозна полиграфия и професионално художествено оформление. Дразни единствено неуместната снимка върху корицата. На нея Тончо Жечев изглежда прекалено "мастит", намръщено властен, даже надменно затворен в някаква (единствена) истина. Иначе, със своите 55 автора сборникът може да бъде възприет и като своеобразна панорама на българското литературознание днес (около 40 са имената на съвременни български литератори). В текстовете им доминира един особен, бих го нарекла "иконоборски", патос: да видят нови, невидени до този момент проблеми; да видят стари проблеми в стари текстове, но по различен начин; да предизвикат традицията... Това предизвикателство достига и до гротескни измерения - като онова "научно" откритие, което твърди, че парадигматичната "хубава Яна" от известната песен за Балканджи Йово всъщност е била морален крепител на поробителите в техните садистични действия, водена от любов към турския главатар. Произволът на подобна интерпретация (цялата статия има ясен мизогинистичен акцент) не намира никаква подкрепа в митологично-легендарната логика на фолклорното мислене, а още по-малко - в самия текст, подложен на "психологически" операции, които напомнят описаните от него. Да не говорим за това как самият Тончо Жечев би посрещнал подобно "откритие". Но той беше човек с широка душа и, особено в по-късни години, се опитваше да бъде търпим и към това, което не можеше да приеме. Нека му засвидетелстваме отново своята почит!

Милена Кирова







Думи
с/у думи



Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев Издателски център Боян Пенев и Корпорация Развитие КДА, С., 2004