Уважаеми господин Кънев,

От Вашето писмо до редакцията на вестник "Култура" (бр.17) личи, че една моя реплика от разговора върху политическите измерения на гей движението у нас, публикуван в бр.16 на същия вестник, много Ви е ядосала. Ядосало ви е демонстрираното от мен неуважение към дейността на председателстваната от Вас организация, за което моля да ме извините. Съвсем правилно отдавате моето "бръщолевене" на недостатъчна информираност, но спокойно можете да прибавите към това и липса на усет за политическа коректност. Правилно отбелязвате също така, че Българският хелзинкски комитет няма да загуби много, ако хомосексуалните в България вземат, та ме послушат и престанат да му се предоверяват. Но най-правилно от всичко е онова, което твърдите по въпроса за осъзнаването на дискриминацията от страна на нейните жертви. Ако към настоящия момент нашето общество наистина се намира твърде далече от моделите на толерантност към другостта и от стандартите на съчувствие към жертвите на физическо и символно насилие, а тези жертви са част от същото това общество, то те със сигурност се нуждаят, и то отчаяно, от "привнесено" съзнание. И какво по-хубаво от това, че ви има Вас и Вашите съратници, Вас, които четете публикации по въпроса и вероятно ги разбирате, следите статистиката и имате офиси, където получавате писма на дискриминирани, приемате дискриминирани, изслушвате ги и по този начин всеки ден възпроизвеждате формалните рамки на толерантността и социалната чувствителност в балкански културен контекст! Още веднъж Ви моля, приемете моите извинения.

С уважение,

Емил Григоров