Изгнание/Убежище в Кретей
По изключение 26-ят международен фестивал на женското кино в Кретей край Париж (12 - 21 март) бе посветен не на определен географски регион, а на глобалната тема за изгнанието и убежището, по-актуална от всякога за нашия свят. Тя е въведена в официалния каталог на фестивала с извадка от книгата на Юлия Кръстева "Чужденци на самите себе си"1: "Фигура на омразата и на другия, чужденецът не е нито романтичната жертва на семейната леност, нито натрапникът, отговорен за всички злини на града."
От бреговете на Черно море до Канада и САЩ, режисьорките си поставят въпроса за идентичността, за корените, за другия, непознатия. Неслучайно повечето от филмите идват от страни на емигранти или имигранти, като Италия и Франция, или пък авторките имат чуждестранни корени по отношение на държавата, в която живеят. Такъв например е случаят с Ан Морен, чийто документален филм "Моите покриви и аз" видяхме на специалната вечер на европейския културен телевизионнен канал ARTE. Объркана от разпадащите се семейни отношения, авторката се опитва да намери опора в пълната със спомени, но пред разрушаване фамилна къща на майка си в София.
Почетна гостенка тази година беше Доминик Блан. Поливалентна актриса, тя е еднакво убедителна като придворна дама в "Кралица Марго" на Патрис Шеро, освободена жена в "Милу през май" на Луи Мал или напълно обърканата изоставена съпруга в "Стенд бай" на Рок Стефаник. Последната роля й носи втори "Сезар" в нейната колекция от награди.
Дискретна по отношение на собствените си успехи и щедра към тези на другите, по нейно желание специално посветената й гала вечер бе открита с представяне на Спожмай Зариаб - една от най-добрите съвременни афгански писателки, която, за съжаление, е почти позната на западната публика, въпреки че живее в изгнание във Франция.
Силен акцент бе и отбелязването на 200-годишнината от рождението на писателката Жорж Санд със специално създаден за случая спектакъл, следван от прожекция на филма "Жорж кой?" на Мишел Розие.
В сравнение с предишните години, атмосферата на фестивала бе по-сериозна. Тонът бе даден още на откриването с едноминутното мълчание в почит на жертвите от атентата в Мадрид и ангажираната реч в защита на правата на работещите в областта на спектакъла от страна на президентката на журито, актрисата Ариан Аскарид. До такава степен сме свикнали да я виждаме в нашумелите напоследък социални филми на марсилеца Робер Гедигиан, че това никак не учуди никого.
Изборът на журитата потвърди общата тенденция с присъждането на наградите на филми с ангажирана тематика. Младежкото жури предпочете "Празният град" - пълнометражен дебют на анголската режисьорка Мария Жоао Ганга, където с дискретна поетичност е разкрита трагедията на децата по време на войната с Португалия.
За втори пореден път мнението на голямото жури и публиката съвпаднаха. Този път те бяха обединени от разтърсващия филм на испанката Исидор Болен "Вземи очите ми". С хирургическа точност той прави дисекция на съпружеското насилие, а актьорската игра е изключителна. Неслучайно е отличен и с испанската награда "Гоя" за най-добър филм за 2003.
Това обстоятелство всъщност, както и фактът, че "Вземи очите ми" вече е програмиран по екраните, създадоха брожение сред постоянните посетители на фестивала. Въпросът бе защо е включен в състезателната програма, а не показан предпремиерно, както "Японска история" на Сю Брукс, "Hysterical blindness" на Мира Наир, "Каквото си мислят" на Ан Терон или "Сухи очи" на Наржис Нежар. Журито на свой ред се мотивира с желанието да се дадат всички шансове на този изключителен филм.
Наградата за франкофонски късометражен филм също предизвика коментари от рода на: "Ако Исидор Болен все още има нужда от подкрепа, то Аньес Варда със сигурност няма". Наистина, тази френска режисьорка от полски произход отдавна е световна фигура в киното и е логично да се запитаме дали мястото й е на фестивал, чиято обявена цел е лансирането на начинаещи кинематографистки. Дали пък причините за всички тези въпроси не се крие в метаморфоза на самия фестивал, дължаща се на твърде успешното му функциониране? Наистина, много от най-известните съвременни режисьорки са негови "дъщери". В такъв случай нормално е този факт да допринася от своя страна за повдигане на статута и престижа на фестивала.
Независимо от всички тези мисли, "Летливият лъв" на Аньес Варда е истинско бижу от хумор и елегантност и единственият награден филм, от който излязохме с ведра усмивка.
За съжаление, "Домът" на българката Ралица Ботева не бе успял да премине бариерата на предварителната селекция, въпреки че се вписва успешно както в общото ниво на показаните филми, така и в предпочетената от фестивала тематика. Необходимо ли е да припомним, че конкуренцията е огромна и е отворена за режисьорките от целия свят? И накрая една важна новост: за първи път бе организиран пазар на филмите в рамките на фестивала.

1 Etrangers a nous-memes, editions Folio-Gallimard, 1991

Пролет Попова