Разказ по комикс

Първи кадър. Денят е понеделник, 19 април, 10.45 часа; представители на три неправителствени организации1, наематели на сграда, стопанисвана от Министерството на културата, бодро крачат към въпросното министерство. Придружава ги тяхната адвокатка2. Причината е, че министърът3 ги е поканил, за да обсъдят условията, при които договорните им отношения с министерството могат да бъдат продължени.

Втори кадър. Тримата плюс адвокатката са пред портиера на министерството; той ги пита кои са и по какъв въпрос; след телефонна консултация ги насочва към асансьора.

Трети кадър. Групата се качва в асансьора, пред който има табела, че може да се ползва само от членовете на политическия кабинет на министъра; цифрата 6 (етажът на министерския кабинет) е доста по-едра от останалите.

Четвърти кадър. Тримата плюс адвокатката чукат и влизат при секретарката. Тя придвижва 10-сантиметровите си обувки-танкове до една врата, провира глава и след кратка консултация ги кани в Мястото на тайнството.

Пети кадър. Познатите вече герои влизат, ръкуват се с домакина и сядат чинно. До него е седнало лице4, с когото среща в тъмна доба не се препоръчва.

Шести кадър. Министърът отваря тефтер и прочита от него следното изречение: "На нас ни е тясно тук, имаме нужда от сградата на "Батенберг" 4 за служители на министерството, затова вие трябва веднага да я напуснете."

Седми кадър. Председател на неправителствена организация5 пита: "Ако е така, защо въобще ни поканихте на тази среща? И защо първоначално ни предложихте договор с цена 22 лв. на кв.м.? Ако бяхме платили според вашето предложение, щеше ли да се окаже, че министерството има въпиюща нужда от тези помещения?"

Осми кадър. Кратко споглеждане между министъра и лицето. Министърът е в ступор, лицето е по-съобразително и отговаря изключително находчиво: "Предложихме ви онзи договор, за да имаме база за разговор." На което вече споменатият председател на неправителствена организация уместно отбелязва, че ултиматумът за напускане е доста странна база за разговор.

Девети кадър. Тук се намесва председателка на неправителствена организация6 и обяснява на министъра, че след като тези помещения са му така жизнено нужни, министерството би могло да предостави на трите организации помещения под наем на друго място. Защото е знайно, че то има доста имоти за раздаване.

Десети кадър. Министърът все още е спокоен и важно й съобщава: "Ако вие сте наемател в моя дом, аз като собственик мога да ви изгоня по всяко време." На което тя му отговаря, че той не е частно лице, а представител на държавата; и че би било добре като министър на тази държава да подпомага дейността на онези неправителствени организации, за които дори в закона са предвидени някакви минимални облекчения.

Единайсети кадър. Тук настроението рязко се сменя. Министърът силно почервенява, втренчва се в своята "събеседничка" и с фалцетен крясък съобщава какво мисли за персоната й: "Вие сте Белене, вие сте по-страшна от Белене, вие сте екзекутор. Вашият вестник се занимава единствено с унищожаване на министъра на културата. Никой не го чете, и аз не го чета!" След което отмъстително заявява, че той е човек с тежест и няма да позволи повече това - този вестник ще бъде закрит.

Дванайсети кадър. Тримата заедно с адвокатката едновременно стават и напускат кабинета на министъра. Казват любезно "довиждане", но този път ръка не подават.

Тринайсети кадър. Денят е понеделник, 19 април, 11.15 часа. Тримата представители на неправителствени организации плюс адвокатката унило крачат по обратния път, без да посмеят да си зададат гласно въпроса: "Като какъв ще да е този министър на културата, чийто език е сходен с каруцарския."

Комиксът тук приключва. Засега.

Разказала комикса Копринка Червенкова


1 Елена Костова, председател на фондация "Бъдеще за България", Копринка Червенкова, главен редактор на в. "Култура", Иван Кръстев, председател на УС на фондация "Център за либерални стратегии".


2 Ирина Молерова


3 Божидар Абрашев











4 Златко Халваджиев









5 Иван Кръстев














6 Копринка Червенкова