Непоказвани офорти на Жорж Папазов
По повод дните на франкофонията у нас Националната галерия за чуждестранно изкуство излага непоказвани досега творби на Жорж Папазов. Художникът е известен сред парижката публика и сред френските творчески среди, но е слабо познат в родината си. Творческия си облик създава в чужбина, където осъществява първите си професионални срещи с изкуството; там оформя художествения си вкус; от там черпи творческите си вдъхновения.
Въпреки че се установява извън пределите на България, Жорж Папазов не забравя родината си и няколко пъти прави изложби тук (1919, 1935). За съжаление среща неодобрение и името му става символ на "упадъчното" изкуство на Запада. Произведенията му остават недоразбрани и недооценени. Реална оценка художникът получава посмъртно - днес творчеството му се приема адекватно, но винаги ще остане не-българско и чуждо.
Настоящата изложба показва 35 офорта и една пастелна композиция върху черен картон, която поставя акцент в експозицията. Обект на художественото претворяване се явява човекът. Човешката фигура е "разградена" на по-малки части, конструирани по нов начин. В някои офорти структурата на човешкото тяло е ясно подчертана, но в други тя се губи и единствено отделни елементи подсказват съществуването й.
Представените творби са от втората половина на 20-те години на ХХ век (най-вероятно от 1926). През това време в Европа вече са назрели и са добили гражданственост идеите за "изкуство на подсъзнанието", разпространени в литературата, музиката, изобразителното изкуство и дори в психоанализата (Зигмунд Фройд и Карл Юнг). До тези идеи Жорж Папазов се докосва благодарение на 6-месечната си творческа командировка в Санари (през 1925), осигурена от галерия Вавен-Распай, на която предоставя редовно свои творби. Досегът с морето променя неговите възгледи за изобразителност и води до създаването на първите му творби с абстрактен оттенък. Движението на вълните по морската повърхност оставя траен белег в съзнанието на художника и той използва дълго време вълнообразния елемент в творбите си. Този елемент откриваме и в офортите, изложени в Галерията за чуждестранно изкуство. Той служи не само за да маркира водната повърхност, но има и декоративна функция; откриваме го и в косите на фигурите.
Друга характерна черта на графичните творби е изграждането на лицата, които са конструирани така, че да наподобяват маски. Фигурите са плоски и често са разположени в еднопланово пространство. Ръководна роля има линията; петното като изразно средство е използвано рядко. То притежава акварелна плътност и е тонално градирано (в по-светли или по-тъмни сиви тонове).
Художникът си играе с линията и изразните й възможности - тя ту очертава формата, ту капризно изписва декоративни елементи, т.е. има едновременно конструктивна и изобразителна функция.
Въпреки богатството от решения за реализирането на изображението, в офортите на Жорж Папазов се срещат елементи - фуниеобразно завити листа, наподобяващи "свитъци", които са общи за всички, и които се откриват и в живописните му платна. Това са лично негови изобразителни мотиви, които могат да служат на познавачите като атрибутивен елемент. През дългия си творчески път художникът получава различни определения за своето творчество. След смъртта му, от дистанцията на времето, все повече се налага мнението, че той може да бъде определен като предшественик на сюрреализма в неговия абстрактен вариант. Самият Папазов няма претенции да е съмишленик на конкретно течение.
Несъмнено, като пряк участник в художествения живот, той се докосва до много от тях, но черпи творчески импулси, които претворява в собственото си "Папазово" творчество.

Стойка Цингова