Убедителен анализ
на Пушкин*

Задачата на Людмил Димитров да представи четирите Пушкинови трагедии като единен цикъл се усложнява от тяхното жанрово многообразие. "Скъперникът рицар" (действието се развива в средновековна Франция) напомня за фаблио, а "Моцарт и Салиери" (Австрия от ХIХ век) - за моралите; "Каменният гост" (ренесансова Испания) се доближава до миракъла, а "Пир по време на чума" (Просветителска Англия) - до мистерията.
Въпреки тази разнородност, между "малките трагедии" на Пушкин се формира принципно сходство: всичките текстове демонстрират близост с ренесансовата художествена система и се разграничават от класицистичната. Вертикалата и хоризонталата на Пушкиновото пространство, систематичното разширяване на времето, започвайки от първата пиеса (три дни) и завършвайки с последната (митологичната безкрайност), не влизат в рамките на трите единства, а напомнят за Шекспир. Неговото влияние се отбелязва и в отделни образи: евреинът Соломон в пиесата "Скъперникът рицар" и Дон Жуан в "Каменният гост" (някои реплики на Дон Жуан напомнят за думи на Ромео), - и като цяло в редица общи проблеми.
Цикличността на "малките трагедии" се определя от общите теми, преминаващи от пиеса в пиеса: темата за града и затворените пространства, темата за дома и зловещите събития, случващи се в него, темата за пира и смъртта. Страстта на ярката, изключителна личност е движеща сила във всичките "малки трагедии". Неслучайно Димитров ги нарича "драми на страстта". Общо за четирите Пушкинови текста е и съзнателното пародиране на жанровите условности: по твърдението на Димитров, всички сюжети пресъздават типично комедийни теми в трагедийна форма. Като особено важен за принципа на циклизацията се изтъква и фактът, че взети заедно, "малките трагедии" постигат обема на "нормална" четириактна пиеса.
Обща е и основната цел на всичките четири трагедии - да се приобщи руското съзнание към европейската система на културни ценности от различни времена, епохи и народи. Изхождайки от това съображение, Димитров внимателно проследява вечните образи: Дон Жуан, Моцарт и Салиери - и вечните конфликти: между благородството и скъперничеството ("Скъперникът рицар"), между гениалността и завистта ("Моцарт и Салиери"), между прелюбодейството и възмездието ("Каменният гост"), между смъртта и радостта от живота ("Пир по време на чума"). Димитров много внимателно се спира на характера на конфликта, оксиморонно заявен още в заглавията: "малки трагедии", "скъперник рицар", "каменен гост", "пир" и "чума".
Димитров се съгласява с Достоевски, че никой от руските писатели не е влизал толкова дълбоко в световната култура като Пушкин. Духовният му свят е необикновено полифоничен. В него съжителстват православието, френският тип католицизъм, английският масонски мистицизъм. Мисълта, че Пушкиновият цикъл символично имплицира модела на Четвероевангелието, Димитров изказва в последната част на своята монография. Това е централната, но не най-убедителната мисъл в книгата.
Задълбочавайки се в сакралната символика, подсказана му от Пушкиновия текст, Димитров навлиза в истинска гора от символи. Интерпретациите взаимно се опровергават. Ако на едно място Свещеникът ("Пир по време на чума") влиза в ролята на Иуда, посочващ Христос (Уолсингам), то на друго Свещеникът е отецът, а Уолсингам - неговият разбунтувал се син. В една от опозициите Салиери е въплъщение на женското начало, Моцарт - на мъжкото; според друга Салиери е Бог Отец, Моцарт - Бог Син (стр. 180), в трета Бог е вече Моцарт, а Салиери - Син (стр. 194).
Настоятелните търсения на сакралност подсказват на изследователя принципа на номерологията, оказващ се най-хлъзгав. Диадите (обичайната колизия), триадите (триъгълника, Троицата), тетрадите (Евангелието) се проектират свободно на различни места в текста. Но това все още са елементарни задачи - на равнището на аритметиката, има и по-сложни - алгебрични. Например съотношението между целия замисъл на Пушкин да създаде десет пиеси и неговото осъществяване - написани са само четири трагедии - Димитров обяснява с помощта на кабалата като съотношение между десетте сфери и четирите иманентни на тях светове. (стр. 196).
Людмил Димитров категорично и почти безмилостно подчинява фактите на своята схема. Но не философско-символичното тълкуване представлява силната страна на тази монография, а убедителният анализ на възприемането от Пушкин на западноевропейската култура в иманентните й жанрови форми. "Малките трагедии" са замислени, за да се представи духовната биография на човечеството през цялата нова европейска история.

Росен Джагалов

* Рецензията за монографията на автора и приятеля на "Култура" д-р Людмил Димитров е публикувана в сп. "Вопросы литературы", Москва, N2, 2003, стр. 356-357. Заглавието е на нашата редакция.





Людмил Димитров. "Четвероевангелие" от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл "Малки трагедии".
София, Факел,
1999. 256 с.