Предвещавам край на човека
- През XX век бяха открити антибиотиците, анестезиологията, трансплантациите. Съвременната медицина и биология ни дадоха невъобразими шансове. А в най-новата ви книга "Нашето постчовешко бъдеще"** биотехнологията е представена като истинско зло.
- XX век бе доминиран от социалното инженерство. Да си спомним безобразията от комунистическо време - опитите да се унищожат семейните и родствените връзки, принуждаването на хората да се откажат от частната си собственост. Съветите искаха да създадат нов човек. Всичко това претърпя пълно поражение, но защо? Защото трудовите лагери и тем подобните "изправителни институции" се оказаха твърде примитивен инструмент. Какво ли щеше да се случи, ако тоталитарните режими от миналия век разполагаха с днешните технологии? Само помислете какво ще стане с човечеството, ако се роди нова идея за социално инженерство, но вече при усъвършенствани биотехнологически методи за осъществяването му!
- И след 11 септември ли сте убеден, че опасността е в потенциалните възможности на биотехнологията?
- Ако разглеждаме света в перспектива от десет години, нашите проблеми са тероризмът, ислямският фундаментализъм и други чисто политически въпроси. Но в по-далечна... Да, именно в биотехнологията виждам голямата опасност. През втората половина на ХХ век бурно се развиваха информационните технологии, сега дойде времето на биологичните науки. Досега развитието на човечеството беше исторически процес. Днес, когато ще можем да извършваме устойчиви личностни промени в бъдещите поколения, пред нас се отваря вратата за биологична еволюция на вида.
- В книгата си ни плашите, че хората ще променят личността си с лекарства - една в сряда, съвсем друга в събота. Но какво от това? Мнозина от нас са "едни" в работата и "други" със семейството си. Може би с помощта на хапчетата ще носим по-леко тези маски?
- Тези промени могат да бъдат неимоверно по-сериозни. В книгата си не споменавам за най-новото поколение медикаменти, които ще способстват за селективното "изтриване" на паметта. Тези лекарства се произвеждат заради пациентите с травмиращи преживявания, които сами не могат да се справят с тях. Това, разбира се, е напълно законно приложение на медикаментите. Но ако някой ги употреби за нещо подсъдно... Не става дума да заличаваме с лекарства от паметта си едно или друго действие - ние сме хора именно благодарение на паметта си и нейните хранилища. Биотехнологията е опасно предизвикателство именно защото всички искаме да се възползваме от възможностите, с които разполага. Кой например не би искал да живее по-дълго?
- Но това вече е възможно благодарение на напредъка в медицината. Защо да не се подобри качеството на живота в последните години на човека?
- Да, това е цел на медицината. След като реалното безсмъртие е непостижимо, трябва да настояваме да можем да живеем здрави 100 години и всичките ни дейности да спрат едновременно - да напуснем бързо този свят. Искрено казано, съмнявам се, че медицината ще успее да го постигне.
- Може би ако старите хора биват поддържани относително здрави, това ще допринесе за възстановяване на традиционното семейство и свежите прабаби и прадядовци ще помагат в грижите за потомството?
- Нищо не предвещава подобно развитие. Днес в индустриалните общества хората живеят средно 80 години, на тази възраст вероятността от Алцхаймер е 25-50%. В домовете за стари хора около 95% са жени над 80-годишна възраст и това е страничен резултат от биомедицината.
Социалната пирамида се разтегля и скоро ще придобие формата на висок обърнат триъгълник - много стари хора, малко раждания. Ще намалява броят на младите хора, натоварени с грижата за възрастните. Да си представим страните от Северна Америка и Европа, а около тях цели континенти със средна възраст 20 години...

- В книгата си подчертавате ролята на държавата и правното регулиране. И по този въпрос ли очаквате решения "от горе"? Доста е нереално...
- В Холандия и други европейски страни пациентите след 65-годишна възраст нямат възможност за трансплантации в рамките на общественото здравно осигуряване, тоест ако нямат средства за скъпи операции, трябва да умрат. Не твърдя, че държавата трябва да абдикира от грижата за старите хора, но фондовете, използвани за осигуряване на още 2-3 години живот на 80 и повече годишните, могат да разклатят цялата система на социално осигуряване. Как тогава да се справим с проблема за стареещите общества без такива ограничения?
- Пишете, че благодарение на генетичните процедури децата от богатите семейства ще станат "свръхчовеци" - високи, способни, проспериращи. Бедните, непоправените генетично ще им слугуват. Но представяте и друг сценарий ала Хъксли - на социална униформизация. Пак противоречие?
- И двата сценария са правдоподобни - просто днес е трудно да се предвиди как хората ще решат да използват тези технологии.
Да предположим, че генното инженерство бъде широкодостъпно. Със сигурност ще се намерят амбициозни хора с наклонности към съперничество, които ще побързат чрез тази технология да осигурят на децата си конкурентоспособност. Така че можем да си представим колко ще нарасне неравноправието. От друга страна, прилагането на биотехнологическите постижения може да доведе до по-голямо приспособяване, понеже родителите ще предпочитат децата им да бъдат нормални, като другите. Мога да си представя много и различни сценарии, които принципно ще повлияят на човешките взаимоотношения. Дори революция с резултат забрана да се раждат деца, по-малко талантливи от останалите, защото хората по природа са равни.
Неотдавна извърших мисловен експеримент по въпроса за хомосексуализма. Измислена е таблетка, която намалява опасността детето да прояви хомонаклонности. В тишината на лекарския кабинет всяка двойка може да вземе такова решение, много родители биха го направили. Поне за да дочакат внуци, но и по други причини. Обаче все едно, разнообразието на човешките типове би било ограничено и нарушено.
Струва си да видим как днес се използват медикаментите. В САЩ десетки милиони деца гълтат антидепресанти - прозак или сродните му золофт и риталин. В много случаи това става не с лечебна цел, а за да бъдат децата променени, защото са проблемни, да заприличат на безпроблемните си връстници. Тоест в този случай биотехнологията пак води до нарушаване на разнообразието.

- Лекарството риталин е познато на американските родители. В Полша трябва да се обясни, че то се дава на деца със синдрома на свръхвъзбудимост и намалена способност за концентрация.
- В САЩ вероятно се взимат процентно най-много лекарства. Кариерата на риталина е предизвикана от учителите, които не искат да контролират децата със старите бавни методи, като обучение и формиране на характера.
- Цели векове свръхвъзбудимите деца са бити в училище с линия, а вкъщи с колана от бащините панталони. Тези методи също не изглеждат велико постижение на човечеството...
- Ако приемаме традиционното схващане за моралност, ще приемем и че сме отговорни за действията си, и че възпитанието се състои във внушаване на отговорност. А тези медикаменти разколебават вярата в отговорността на личността. Впрочем на това се основава един от начините на рекламирането им - на родителите и децата се внушава, че не са виновни за проблемите си със самодисциплината и контролирането на емоциите, че това е болест и се лекува с лекарства.
- Злоупотребата с тези лекарства може да не е въпрос на напредъка в биотехнологиите, а на удивителното безумство на Америка, която се мята от една крайност в друга. След десет години там може да стане модно дори витамин C да не се дава на децата?
- Възможно е. Но засега около тези медикаменти се създаде полулегална субкултура. В колежите може да се намери каквото искате количество риталин, младите го употребяват като амфетамина. Със съответното лекарско заключение може да се явяваш на изпити за двойно по-дълго време. Родителите непрестанно натискат лекарите за такива заключения, а така се нарушава цялата изпитна система. А ако синдромът на свръхвъзбудимост и намалена концентрация бъде официално обявен за трайно увреждане, пациентите ще могат да се ползват от безплатни социални грижи и други привилегии.
Споменавам този проблем не защото е най-важен в САЩ, а защото е добро свидетелство за това как хората охотно използват всяка технология, която ще им опрости и улесни живота, например частично ще свали от плещите им товара на родителските грижи.
Има и натиск за разширяване на терапевтичната сфера. Причините са чисто икономически, главно от страна на фармацевтичните компании.

- Според вас колко време ни остава до този "прекрасен нов свят", в който няма да бъдем самите себе си?
- Трудно е да се каже. Промените настъпват много бързо. Когато преди 2-3 години писах тази книга, повечето хора смятаха, че генното инженерство ще бъде прилагано след няколко поколения, защото е сложно и опасно. Прогресът в изследването на клетката показва, че това ще стане доста по-бързо. Когато в началото на 90-те бе иницииран Проектът за опознаване на човешкия геном, се очакваше той да приключи през 2010 г. Това стана през 2000-ната година. А проблемът е, че е необходимо време след въвеждането на новата биотехнология - обществото да я оцени и да определи правните рамки за прилагането й.
- Кого вълнуват повече опасностите, за които говорите в книгата си, американците или европейците?
- Книгата стана бестселър в Германия. Тази страна е особено чувствителна поради експериментите от нацистко време. Там интересът към философията е невероятен. Американците са по-ентусиазирани спрямо всякакви технологии и не са свикнали на сериозни философски дискусии.
- Към кои постижения на биотехнологиите имате сериозни забележки?
- Например оплождането ин витро...
- Но не е ли фантастично, че много жени могат да имат деца!
- Обаче повечето европейски страни строго контролират прилагането на тази процедура, докато в САЩ досега нямаше контрол. Не се провеждат и дългосрочни изследвания в перспектива за здравните последствия у т.нар. деца от епруветка.
- Едва ли става нещо лошо...
- Не съм напълно сигурен. Резултатите от някои научни трудове показват, че доста голям процент деца се раждат с вродени малформации. След няколко години сигурно ще има още повече методи за отглеждане на човешки ембриони, ще има и изкуствена матка. Няколко специалисти по безплодие искаха да вкарат човешка ДНК в животинска яйцеклетка. Мисля, че това е безумие, не се знае какви деформирани деца биха се родили. Някаква правителствена агенция трябва да има контрол върху този процес.
- Напоследък в Южна Корея бяха клонирани човешки ембриони с терапевтични цели. Не съжалявате ли, че в САЩ вече не се прави такова клониране и изследвания над яйцеклетката, а в Азия тези неща са извън всякакъв контрол?
- Клонираният ембрион не ме плаши. Аз съм привърженик на всякакви такива изследвания. Постиженията от последните две-три години показаха, че това е много мощна технология.
- А не беше ли ирационално решението на президента Буш да се прекратят тези изследвания?
- Ако вземем предвид неговите възгледи за ембриона, си беше най-рационално. Лично аз смятам, че ембрионите не могат да бъдат третирани като идентични с децата, нямат същия морален статус. Така че тук не съм съгласен с президента Буш. В същото време ембрионът не може да се третира еднакво с другите клетки. Бих приел един по-либерален закон, позволяващ изследвания на клонирането, но при точно определени условия. Яйцеклетките ще дават възможност за получаване на цели органи. Как да се отгледа такъв орган? Или да се позволи ембрионът да достигне стадий на плод, или да се използва животински организъм като носител. Смятам, че не може да се клонира плод заради получаване на клетки или органи.
- Но сигурно ще дойде и този момент, когато ще се роди клониран човек.
- Аз съм за забраната на репродуктивното клониране. Тревожи ме, че не сме подготвени за всичко това, че не можем да гарантираме безопасното и етичното провеждане на различните биотехнологични експерименти. Във всеки случай обаче не можем да чакаме със скръстени ръце някой лекар дегенерат да клонира дете и да сътвори седемкилограмово деформирано същество.

Газета Виборча, 20-21.03.2004 г.

Въпросите зададоха Анна Биконт и Славомир Загурски
Превела от полски Силвия Борисова


Разговор с
Франсис Фукуяма*



* Бел. прев. Американският футуролог, съветник на президента Буш по въпросите на биоетиката, бе на гости в Полша.


** Бел.ред. Българското издание на книгата се появи в годината на американското - вж. "Нашето постчовешко бъдеще", превод от английски Кольо Коев, "Обсидиан", С., 2002, както и статията "Два дискурса - една цел" от Стилиян Йотов, "Култура", бр.11 от т.г.