Видинската филхармония в зала България

Концертът на Видинската филхармония бе посрещнат с доста голям интерес от столичната публика. Имаше и много музиканти, които бяха дошли не толкова заради благотворителния повод за събитието - средствата от концерта бяха предназначени за подпомагане на училището за деца с увреден слух "Проф. д-р Д. Денев", колкото заради факта, че оркестърът много рядко може да се чуе тук с програма, която не е само от новонаписани български произведения. Аз лично си спомням изявата на видинчани преди 15 години на Прегледа на симфоничните оркестри. Оттогава изтече много вода, сменяха се и там диригенти. В момента оркестърът води едно гастролно битие - турнета в повече или по-малко атрактивни концертни селища в чужбина.
Тук, в София, концертът бе дирижиран от младия диригент Диан Чобанов, ученик на Васил Казанджиев. От 1995 година той е във Виена, първо специализира там дирижиране, след това практикува професията си с разни симфонични оркестри. Програмата бе "формулирана" по най-традиционната схема: кратка пиеса, инструментален концерт, симфония. Ръченицата из "Тракийски танци" на Петко Стайнов бе изсвирена тежичко, с известни движения напред и назад в темпата. Оркестърът е с рефлекси, "държи" ансамбъл във всеки момент на смяна или на преход; вижда се, че навиците се поддържат и че в това отношение неприятни изненади не бива да се очакват. Вторият, до минорен клавирен концерт на Рахманинов показа солистът Благой Филипов. Той е ученик на Джулия и Константин Ганеви, специализира в Щутгарт при Олег Майсенберг, участва в майсторски класове на Оксана Яблонска и Йорг Демус. Работи повече в Германия, отколкото в България. Прочитът на популярния опус бягаше от идеята за виртуозно-концертното; търсеше естественост и лирика в звука, както и повече мекота за сметка на блясъка в гръмовните форте-та. Малко оставаше да ни убеди в тази своя идея - имаше красиви тембристи моменти, моменти на трансцендентност, на избистряне на линиите. Попречиха му известна разсеяност в удържане логиката на собствения драматургичен възглед, както и нежелание или неспособност да слуша оркестъра и да се "добавя" звуково към него.
В клавирния концерт младият Диан Чобанов заяви специфичния си диригентски талант, намерил развитие в сериозна професионална подготовка; тъкмо затова симфонията "Из Новия свят" на Дворжак бе изслушана с очевидно внимание. Тук изпъкнаха още повече и предимствата, и недостатъците на оркестъра. Това, което направи силно впечатление в оркестровата работа на младия Чобанов, е широката динамична амплитуда в звука, която той постигна. Най-вече в дълбинното тихо произнасяне на текста. За това той разполага с чудесна медна група и обои, добри флейти и кларинети, недотам добри фаготи и щрайх и ударни, за които най-приляга изразът "стават". Но едно обединяваше и диригентския пулт, и оркестъра - желанието им да се представят колкото се може по-добре. Музикантите реагираха адекватно на диригентския жест: у Чобанов жестът е завидно, за български диригент, многообразен - фактически с мануалната техника той просто няма проблеми. Както няма проблеми и в естетическата си визия: втората и последната част на симфонията, където изискванията му бяха най-цялостно покрити от оркестъра, се слушаха с удоволствие. Това, което бих искала да усетя, е по-категоричното изявяване на характера, по-яркото личностно излъчване. Което все пак е и въпрос на повече практика.
В заключение бих искала да подчертая, че концертът на оркестъра от Видин в известна степен за мен беше по-интригуващ музикално от доста концерти напоследък на националните ни оркестри в столицата: нямаше отегчение, умора, нежелание и вялост, имаше стремеж към съпреживяване на мига в една хубава зала, с хубава акустика и добронамерена публика.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо