Отново Петрушевска?

Руската съвременна драматургия не е сред най-поставяните на наша сцена през последните години. Името на Петрушевска, обаче, е познато на онази част от българската театрална публика, която помни постановките на нейни пиеси през 80-те: особено най-успешните и интересните като "Чинцано" и "Играем Петрушевска" на Маргарита Младенова. Казано иначе, името на Петрушевска е непознато за съвсем младата театрална аудитория. Затова е безспорно интригуващо, когато тъкмо нейна нова пиеса избира дебютиращ режисьор.
"Бифем" е концептулна пиеса: женският свят чрез женското тяло е представен като лаборатория на руската модерност. (Петрушевска винаги е избирала сюжети от типичния руски женския бит.) Главата на пострадалата при злополука с асансьор дъщеря е присадена на рамото на майката. Научният експеримент представлява ситуацията, в която диалогът между двете глави на женското тяло представя различните преживявания на един обществен (и дълбоко личностен) Експеримент. В този "телесен" диалог почти като в учебник по руска литература могат да се прочетат перифрази, скрити цитати, алюзии на множество ключови реплики, сюжетни ходове, отделни персонажи и пр. от произведения на руската класика на ХХ век.
"Абсурдността" на сюжета проектира ясно поколенческите противопоставяния, непоносимости и сраствания.
Психологическата пиеса (тук психоаналитичният аспект на сюжета е очевидност), на която Петрушевска е доказан майстор, в "Бифем" е доведена до крайност. Опитът на/с поколенията от ХХ век е показан като утаен дълбоко в психологическите структури на личността, в телата. Изобщо чрез радикализираната телесност (а в по-старите й пиеси също и чрез типичния съветско-руски бит) се проблематизира духовното, коментира се наследството, поколенческите разриви, а в тази пиеса заедно с всичко това и болезнените им сраствания. Накрая главата на дъщерята (както казва с цитат Майката - "чистия разум") ще бъде присадена на тялото на алкохолизирания баща.
Фактът, че спектакълът на Григор Антонов четливо откроява тези качества на трудния, но и в своята концептуална натовареност също и твърде досаден, драматургичен текст на Людмила Петрушевска, е сериозно качество, основно достойнство на неговия режисьорски дебют.
Той показва "Бифем" в натуралистичност, която стилово е съвсем адекватна и логично произтичаща от тежкия психологизъм на Петрушевска, но представлението изглежда като странен "цитат" от театъра на друго време. Възможният, вероятно по-драстичен сценичен стилов "разрез" на текста, като тип изказ, като актуален културен естетически дискурс, би проявил ясно по-категоричен поколенчески (личен) прочит и позиция. Това, разбира се, в никакъв случай не е причина да се пренебрегне успешната работа на Антонов с актьорите, като и тяхното постижение в този сложен драматургичен текст.
Мимоза Базова (Майката) много отдавна не е показвала толкова плътно, отдадено и нюансирано изграден психологически образ. Актриса със солиден опит в този тип театър, тя показва в представлението лекотата на професионализма и удоволствието от работата с увлечение върху образ, който провокира със сложността на представянето си. Добра роля. Квазиносталгичният театрален изказ в дебютното представление на Григор Антонов може да се види като добър начален залог в играта на очаквания към бъдещата му работа.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Бифем от Людмила Петрушевска. Режисьор Григор Антонов. Сценография Владимир Славов. Участват Мимоза Базова и Александра Василева. ДСТ "Ал. Константинов".