Дълго живях на улицата
Ако има реален еквивалент на клишето "гражданин на света", то Зигфрид (1973) е именно това. Иначе е роден в Париж, Монмартр. Завършил е консерватория, специалност "чело". Композира, свири и импровизира с още куп инструменти. Заснел е няколко късометражни филма, сред които най-голям фестивален успех имат "Гладът" (1996) и "Вече е Коледа" (1997). Освен режисьор, също е и сценарист, оператор, монтажист и автор на музиката във филмите си. Пълнометражният му дебют е "Луиз (Втори дубъл)" (1998) - специална награда на журито от Брюкселския фестивал за най-добър европейски филм за 1998 и награда за най-добър френски сценарий от фестивала в Довил. В рамките на 8-ия международен СФФ, Зигфрид представи новия си филм "Санса" (Кан'03 - Четиринайсетдневка на режисьорите), но гледахме и "Луиз". Също така изнесе два концерта в две поредни вечери с групата си "ЗИГ".

- Как започна да правиш филми?
- Абсолютно френска история. Дълго живях на улицата, бях затънал в лайна до ушите. На 16 избягах от къщи, защото ме изгониха от училище. Озовах се в парижкото метро. Свирих и се запознах с хората, които живеят там. Станах част от тях. Разказаха ми доста невероятни истории - такива, каквито можеш да чуеш само там. И така написах сценарий. Като чуеш или видиш нещо толкова интересно, първото, което ти хрумва, е да направиш филм. Три години напразно се опитвах да снимам, но в крайна сметка го направих. Някак си се научих как се прави кино. Пък и преди това се бях занимавал с фотография, така че...
- Хората, живеещи на улицата, май са основни герои във всичките ти филми - и в пълнометражните, и в късометражните?
- Да. В тях има огромен потенциал. Никога социалната тема не е била актуална за тях. Понякога няма какво да ядат, няма какво да облекат, но по някакъв начин са свободни. Спят по пейките, по паважа. Като ги гледаш, си мислиш, че не могат да ходят. Това съвсем не е така. Те не са бедни, просто нямат пари да си купят някои неща. Животът им не е нещастен, напротив - такъв им харесва. Сами са го избрали. Тези хора са силни, защото могат винаги да разпознават истината. Навсякъде ги има - в Европа ги наричат клошари, но в Африка например повечето хора спят на улицата и в това няма нищо ненормално, там не си казваш "о, горкият бездомник, няма къде спи!". Ако си изцяло задоволен и имаш дом, има какво да ядеш, по цял ден гледаш телевизия, в такъв случай единствено можеш да мечтаеш да си свободен. Имаш всичко, но нямаш свобода.
- А как се оправяш с намирането на пари за филмите?
- Отначало беше адски трудно. Опитах се да направя първия си филм много бързо. Доста вероятно беше да успея, защото нямах нищо. Имах само хора от улицата, а в този случай "актьорите" са като теб. Просто е гениално. Копах, копах и след една година изкопах един късометражен филм с участието на Рошди Зем. Той участва и във всичките ми останали филми. Срещнах го както се разхождаше в един супермаркет. И му казах "искаш ли да направим филм?". Така вече имах актьор. Намерих камера от приятели и готово. Филмът много се хареса и после продуцентите сами дойдоха с парите при мен. По-късно, като разнасях сценария на "Луиз" насам-натам, просейки пари, от френските институции ми се изсмяха. Два месеца след това, когато филмът беше готов, част от тези хора ми връчиха награда за сценарий. Абсолютно недоумявах.
- Като че ли Рошди Зем винаги се снима с едни и същи дрехи във филмите ти, играейки еднакви персонажи с различни имена...
- Не са същите дрехи. Подобни, но не са същите. (Смях) Това не е чак толкова важно - просто мисля, че така изглежда добре. Пък и като сам иска да ходи така, аз не му се пречкам. По-важно е да не сменя дрехите по време на снимки, защото на монтажа става сложно. Същото като при Чарли Чаплин - едни и същи дрехи, шапка, мустаци. Сигурно му е било много лесно да монтира. Между другото, много обичам Чарли Чаплин.
- Като говорим за облекло, ти ходиш често по фестивали - как се чувстваш в компанията на хора със строги костюми? Онзи ден някой ни пита, сочейки теб, "кое е това хипи, кой е този клошар!?"
- Отделям повече време да мисля как изглеждат филмите ми, а не дрехите. Аз и без това нямам много дрехи. Пък и предпочитам, като се мъкна по фестивали, да нося инструменти, за да посвиря, а не да пълня куфарите с дрехи. Така или иначе гол не мога да ходя. Лошото е, че днес каквито дрехи носиш, такова име ти излиза. Пълна простотия! Същото е и с походката. Ако много се поклащаш, веднага решават, че си наркоман. Значи трябва да внимаваш не само как се обличаш, но и как ходиш. Глупости!
- Между първия ти пълнометражен филм "Луиз (Втори дубъл)" и втория "Санса" има пет години. Снимал ли си нещо през това време?
- Не. Правих доста музика. Всъщност беше доста трудно, защото от "Луиз" не спечелихме много пари и се наложи да си вземем принудителна "почивка". Може би има хора, които за три години правят три филма, но аз определено не съм от тях. Много е плашещо постоянно да даваш всичко от себе си. Не става така лесно. Филм не се прави за час и половина, два. Много хора са намесени, после много хора гледат... Така че, когато не си сигурен в идеята, по-добре е да я отминеш. Вярно е, че много импровизирам, имам доста идеи, но все пак ми трябва време, за да ги поставя на подходящото място. Но като се замисля, да се правят филми през пет години е съвсем нормално.
- Снощи при представянето на "Луиз (Втори дубъл)" някой от залата те попита дали си се повлиял от "Метро" на Люк Бесон.
- Преди харесвах филма на Бесон. Може би дори съм се повлиял несъзнателно. От известно време обаче постоянно си задавам въпроса защо някои хора правят филми за неща, от които нищо не разбират.
- А как протичат снимките ти? Пълна импровизация или...
- Колкото и да е невероятно, снимам по предварителен сценарий. Вчера видях първите няколко минути от "Луиз". Не бях го гледал от пет години. По принцип не гледам филмите си. И си викам, а бе то това е много добре написано. А всъщност тогава ние през цялото време импровизирахме. Аз - зад камерата, актьорите - пред нея. Всички. После като монтирах филма, се оказа, че написаното напълно съвпада с резултата. Обаче всички и досега си мислят, че "Луиз" е импровизация от началото до края.
- Все пак как се получи масовата сцена в супермаркета? С всички тези търчащи хора, полицаи? И тя ли беше пълна импровизация - някой извиква "бомба" и всички побягват ужасени? Или пък всичко беше старателно организирано?
- По принцип, ако имаме време и някакви пари, може да се готвим за един кадър цяла седмица. Но конкретно тази сцена я направихме като банков обир на живо. Казах на екипа: "ти отиваш там в 3.00, ти в 3.45, аз със камерата идвам в 4.00 и действаме". Всички винаги се впечатляват много от тази сцена. Но всъщност беше доста просто - заснехме я за един час. Беше почти като директно излъчване по телевизията. Всеки от нас носеше някакви дрехи, които поставихме в магазина, и после ги откраднахме. Но пазаруващите хора там решиха, че крадем наистина, което беше и целта. В този момент, по предварителна уговорка, някой от нас изкрещя "бомба!, бомба!". Разпищяха се жени, деца се разреваха. А аз едновременно крещя, търча насам-натам и снимам. Естествено, продавачите в магазина бяха предупредени, както и полицаите, които пристигнаха на мига. Но всички те благополучно се включиха в шоуто. Мисля, че заснемането на определени сцени трябва да бъде максимално близо до действителността, за да се получи добре. Така или иначе, нямаше място за ефекти във филма, затова решихме, че тази сцена трябва да я направим по този начин, без големи подготовки и всичко останало. Всъщност беше доста весело. Същото беше и при "Санса", когато снимахме случайни минувачи по улиците в различните градове. Отиваш при човека, ухилен до уши, и му казваш: "тук снимаме филм, искате ли да ви снимаме?". Ако си искрен, всеки се съгласява и сцената се получава. Предлагал съм и пари, но са ми отказвали.
- Като цяло "Санса" е доста по-поетичен, по-бавен, по-разлят, в сравнение с "Луиз (Втори дубъл)"...
- Така ли мислиш? Това, което не ми допадаше в "Луиз" по-късно, когато си мислех за филма, беше наличието на известна драматичност при образите, намек за социален елемент. При "Санса" не исках нищо подобно. Казах си "майната му", не ме интересува историята и изгорих сценария. Исках само един човек в сегашно време. Не ме интересуваше миналото му, нито бъдещето му. Само настоящето. Все едно току-що съм го срещнал и съм го подминал. Той просто обикаля и е свободен. В "Луиз" десет минути след началото на филма знаеш всичко за героите - за какво мечтаят, какво сънуват, дори и какво би могло да им се случи. В "Санса" не е така. Тази свобода, която има героят, му дава допълнителна сила като образ. Идеята за "Санса" ми дойде от някои мои предишни опити за импресии, в които просто следя Рошди Зем как върви в продължение на 10-15 минути. В метрото, по улицата, насам-натам. Нищо не прави, само от време на време казва "здрасти" на някои минувачи. Също като в "Санса". Беше си малко налудничава идея да го следя в различни страни как си говори с хората на различни езици. Разбира се, имаше някои написани диалози за по-важните моменти. Беше малко страшно, защото попадахме на различни места, които изобщо не бяха в предварителния план. Аз просто снимах и до края нямах идея дали става добре. После, естествено, беше много трудно при монтажа. Монтирах повече от година. Почти не съм спал - затворен сам в малката монтажна, опитвайки се да наредя сцените в някаква последователност. В един момент си помислих, че това ще ми отнеме двайсет години. При "Луиз" беше много по-лесно. Там всичко си беше наредено - все пак съм бил в тази история, позната ми е отначало до край. Трябваше само да я заснема. При "Санса" беше доста по-свободно и стана по-интелигентен филм, докато в "Луиз" самото действие ти диктува какво трябва да мислиш: този герой е добър, онзи е задник и т.н. Като снимахме "Санса", в някои моменти изобщо не знаехме какво следва. Беше като игра, а всъщност май стана доста сложен филм. Което мисля, че е добре.
- Колко време продължиха снимките на "Санса"?
- Подготовката беше много дълга. Самите снимки станаха доста бързо - по ден-два в държава. А във Африка снимахме само един час, защото беше адска жега. Обиколихме десет държави за 25 снимачни дни.
- Пътувал ли си преди снимки в различните страни, за да подготвиш нещата?
- Ходих само в страни, в които съм бил преди това, и снимах почти само приятели. Така че не беше трудно. Имах по някаква връзка във всяка от държавите. В Москва момичетата казаха: "хайде да си направим водка-парти, ще хванем Рошди и ще го напием". Така и направихме при снимките. Получи се абсолютно автентично. Зрителите от Балканите, от Източна Европа, много харесват тази сцена. Всички казват: "Точно като при нас!". Хвърлихме доста усилия в подготовката на "руския" епизод, а той се получи от само себе си. В края му, вече на границата, Рошди изръси и репликата: "Приятна революция!". Всички ни закопа. Понякога наистина е невероятен - с две-три думи може да разсмее всеки.
- Издавал ли си някога официално CD? Печелил ли си изобщо от изкуство?
- Почти нищо - колкото да ям и да пътувам от време на време. Повече не ми трябват. Обичам да ходя по фестивали, защото ми поемат пътните разноски, хранят ме. Иначе никога не съм издавал музика. Композирам и свиря изцяло за удоволствие. Преди години имаше период, когато свирех в метрото на тарамбуки, за да изкарам нещо за ядене. Тук и изобщо в Източна Европа много ми харесва, че има пиратски записи, защото това е единственият начин, по който съм разпространявал музиката си. По света съм срещал хора, които имат мои записи. И те самите не знаят как са се сдобили с тях, кой точно им й ги дал. Но това ми харесва повече, отколкото да се тревожи например за продажбите, рекламата, пласмента и т.н. С филмите е горе-долу същото.
- Чувстваш ли се свързан като позиция с изпълнители като Ману Чао? Неговата популярност отблъсква ли те, или не?
- А, той ми е приятел. Запознахме се по времето, когато и двамата свирехме в метрото (Ману Чао бе с групата си). Имаме сродни житейски възгледи. Не се виждаме много често, но от време на време на някой фестивал се засичаме. Той прекалено много пътува. Страшен човек! Много му е трудно, защото след като стана толкова известен, трябва да внимава да не изпусне славата между пръстите си...
- Имаш ли нов проект и въобще кога смяташ пак да снимаш?
- Откъде да знам?! Сигурно, както обикновено, идеята ще дойде инцидентно. Може да стане и утре. Нещата при мен стават спонтанно. Не мога да стоя с дни и да си мисля, че ми трябва идея за филм. Но като ми дойде идея и от нея не мога да спя три нощи, решавам, че трябва да я реализирам. От време на време обаче се концентрирам изцяло върху музиката, защото докато снимам, нямам много време за репетиции. Мога лесно да композирам, но не се ли упражнявам често, инструментите се забравят.

14 март 2004

Разговора водиха Димитър Таралежков и Олег Константинов



Разговор със
Зигфрид