Диагноза: различен

В България Филип Солерс е известен повече като мъжа на Юлия Кръстева. Във Франция обаче той е сред най-изявените интелектуалци, едно от ключовите имена в прословутия кръг "Тел Кел" и един от най-интересните романисти експериментатори. Погледнато така, изборът на издателство "Рива" е много добър, защото "Мистерията Моцарт" е хибридна откъм своя жанр книга - тя е и роман биография, и интелектуално есе. Нещо повече, с интертекстуалната си, бриколажна природа, с леко ирационалната си стилистика, тя се вписва в най-представителната линия на съвременното френско писане, персонифицирана от автори като Ролан Барт и Жак Дерида.
Казвам, че книгата е роман, защото тя има претенцията да разкаже живота на Моцарт, но да го разкаже не само откъм документалното и биографичното, но да го разкаже и като въобразената история на един гений с всичко, произтичащо от това. А е есе, във френския смисъл на думата, защото се опитва да реконструира европейския контекст през последните два века, да охарактеризира Просвещението и Романтизма, да анализира произведенията на Моцарт, да говори за музиката, да изгради една плетеница от цитати и имена, които попълват липсващото в историята на Моцарт. Неслучайно книгата има дори библиографска и дискографска справка.
"Мистерията Моцарт" е ясно структуриран текст, който играе с библейската символика. Книгата се състои от три части, озаглавени съответно "Тялото", "Душата" и "Духът". За всеки, който знае пристрастията на Солерс към Данте, аналогиите с "Божествена комедия" се натрапват. Защото текстът на Солерс със сигурност изисква не само буквално, но поне и алегорическо четене. Колкото до нейния обект, Моцарт - настоява книгата - не е просто композитор, той е медиатор, той е избраник, призван да скъсява границите между световете и да прониква в тайните на божественото, независимо какво ще назовем божествено - дали свещеното, природата, изкуството или нещо дълбоко интимно, което обаче отприщва вярата... Затова и "Мистерията Моцарт" непрестанно се връща към сюжета за детето чудо, за нестандартния музикант, за бунтаря, за дявола и светеца, за Моцарт, какъвто го помнят и представят. За твореца, призван да съчетава радостта и меланхолията, любовта и смъртта, знанията и предчувствията, обречеността и пророчеството.
Книгата на Солерс от време на време препраща към популярния филм на Милош Форман, чудесно познава оценките за Моцарт, като се почне от Гьоте и Ницше и се стигне до Норберт Елиас и цялата днешна индустрия "Моцарт", помни и мълчанията на всички онези, обрекли Моцарт на забвение... И опитва да говори за Моцарт през писмата му. През градовете, в които е бил и в които е композирал. И най-вече - през музиката му. Защото Солерс е от авторите, които могат да ословесяват мелодиите, които знаят важността на гласа и които правят история, която отчита възможностите на ухото, неговата възприемчивост, неговите граници, агресиите на които е подложено.
Гласът на Моцарт - казва Солерс - е оракул. А музиката му разказва нещата в дълбочина и поразбутва ада. Тя съобщава орфическата си Одисея и говори за всичко в неговата противоположност, непрекъсната двусмисленост, мистерия. Затова е музика, която гарантира модерност, която преоткрива надеждата и която белязва единствената революция, която си струва - революцията не на терора, а на духа.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Филип Солерс. Мистерията Моцарт. Превод от френски Нина Венова. Издателство Рива, С., 2003